правопис

Двойно Н (НН)

ДВОЙНО Н (НН)

1. Прилагателно име, което в мъжки род единствено число завършва на -нен, във формите си за женски, среден род и множествено число образува двойно н:

          • странен → странна, странно, странни  

          • съвременен → съвременна, съвременно, съвременни

          • ненавременен → ненавременна, ненавременно, ненавременни

          • конен → конна, конно, конни

          • военен → военна, военно, военни

2. Съществителни имена и наречия, образувани от такива прилагателни, също се произнасят и пишат с двойно н:

          • странен → странност

          • съвременен → съвременност

          • конен → конница

          • странен → странно (наречие за начин) Той ме погледна странно, като че ли нещо не разбираше (Как ме погледна? – странно; обстоятелствено пояснение за начин, изразено с наречие)

Как да различим наречието от прилагателното име? – вж. Наречие

Но не забравяй: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -ен, във формите си за женски, среден род и множествено чесло се пише с едно н:

          • писмен → писмена, писмено, писмени

          • ненадежден → ненадеждна, ненадеждно, ненадеждни

          • необикновен → необикновена, необикновено, необикновени

  

Двойно Т (ТТ, ЩТ)

ДВОЙНО Т (ТТ) и ЩТ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА ОТ Ж. Р.

♦ Определителният член -та за женски род единствено число се прибавя направо към съществителното, без то да се променя: 

          • (една) пролет + та → пролетта;

          • (една) свещ + та → свещта .

          • (една) книга + та → книгата

          • (една) пещ + та → пещта

          • (една) прелест + та → прелестта 

Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се пише Щ (радоста, свеща вместо радостта, свещта).

Запомни:

1. Всички имена от ж.р., завършващи на -Т, при членуване се пишат с двойно Т: 

          • (една) плът → плътта

          • (една) смърт → смъртта

          • (една) вест → вестта     

          • (една) кост → костта

          • (една) страст → страстта 

 Много от тези имена са образувани с наставка --ОСТ и лесно се разпознават::

          • (една) младост →младостта

          • (една) съвременност → съвременността

          • (една) неизбежност → неизбежността

          • (една) радост → радостта

          • (една) конкретност →конкретността

2. Всички имена от ж.р., завършващи на -Щ, при членуване се пишат с -ЩТ:

          • (една) нощ → нощта

          • (една) мощ → мощта

          • (една) вещ → вещта

Кога НЕ СЕ ПИШЕ запетая пред съюза ЧЕ

Кога НЕ СЕ ПИШЕ запетая пред съюза ЧЕ

Всички знаем, че пред съюза ЧЕ се пише запетая и затова можем да срещнем случаи като: Вече добре се справям с пунктуацията въпреки, че нямам време за четене.  А би трябвало да бъде: Вече добре се справям с пунктуацията, въпреки че нямам време за четене.

♦ И така: пред ЧЕ обикновено се пише запетая, но не винаги!

Не се пише запетая пред съюза ЧЕ, когато той е част от сложен съюз: въпреки че, само че, макар че, освен че, в случай че, така че, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че, при все че и др.

      • Ще те изпитам отново, макар че не обичам да правя компромиси.

      • Ти, освен че не дойде на срещата, не се и обади.

      • Ще изям един сандвич, въпреки че съм на диета.

      • Всъщност всичко се бе променило, само че никой не го забелязваше.

      • Не предприемай нищо, при положение че всичко е толкова неясно.  Не предприемай нищо, ако всичко е толкова неясно. Сложният съюз може да бъде заменен с друг съюз. 

      • Успях, благодарение на това че учих упорито. Да заменим сложния съюз: Успях, защото учих упорито.

Когато пишем, разбира се, е важно да вникваме в смисъла, защото например наречия като само, така и др.  може да не са част от сложен съюз, а обстоятелствени пояснения  в главното изречение:

      • Страхувам се, само че ще успея да овладея чувствата си. Обърни внимание, че тук сложният съюз може да бъде заменен с друг. Например с НО: Страхувам се, но ще овладея чуствата си.

      • Страхувам се само, че няма да овладея чувствата си. В този случай наречието само е обстоятелствено пояснение и може да бъде заменено с друго наречие. Например с единствено: Страхувам се единствено, че няма да овладея чувствата си.

Вж. - Страница 60; - Страница 61; Тест: Пунктуация ;

Кога пишем И и кога Й

♦ Често гласната И се бърка със звук, който бележим с буквата  Й.

• И е гласен звук и може да образува сричка; той може да се произнася отделно и може да се свърже с мелодия.

• Й не може да се произнася самостойно, а винаги се свързва с гласен звук: йа,йо, ай, ой, ей;

• Й спада към съгласните и не може да образува сричка: кой-то, ни-кой, май-ка, пей-ка, лей-ка-та.

            Затова, когато се съмняваме дали да пишем И или Й, можем да произнесем думата и да я разделим на срички: ако звукът се отделя в сричка, или заедно със съгласни звукове образува сричка, пиши И (И-ван, ти-ши-на); ако не се отделя в сричка, а е част от сричка, в която има гласен звук – пиши Й (шей-на, пей, ни-кой).  

КОГА ПИШЕМ И и КОГА Й

1. В множествено число думите никога не завършват на Й:

          • идея → идеи

          • организация → организации

          • материя → материи

2. Съществителни имена и местоимения, завършващи в единствено число на Й, в множествено число се пишат с И:

              Ед. ч.        Мн. ч.

          • тролей → тролеи

          • случай → случаи

          • критерий → критерии

          • хербарий → хербарии

          • мой   →  мои

          • който → които

          • някой → някои

          • кой  →   кои

          • чийто → чиито

Относителното местоимение който не завършва на й, но то е образувано от въпросителното местоимение кой и затова се променя по същия начин. Това се отнася както за относителното местоимение чийто, образувано от въпросителното чий, така и за всички местоимения, образувани от кой и чий (никой, ничий и т.н.).

3. С Й се пишат собствени съществителни:

• Благой

• Паисий

• Софроний

4. С Й се пишат повелителни глаголни форми:

• пея → пей!

• чакам → чакай!

• играя → играй!

Й използваме и когато правим фонетична транскрипция (транскрипция) на дума, в която буквите Ю, Я стоят след гласен звук или в началото на думата: ютия [йутийа]

Кога се пише запетая пред въпросителна дума

Кога се пише запетая пред въпросителна дума

В статията главните изречения са подчертани, подчинените са изписани с удебелен шрифт, а съюзните връзки и препинателните знаци (пряко свързани с разглеждания въпрос) са оцветени в червено.

I. Пред въпросителна дума не се пише запетая.

      • Разбрах как се решава тази задача.

      • Видя ли каква рокля искам?

II. Пред въпросителна дума се пише запетая в следните случаи:

1. При поредица от подчинени изречения , въведени с въпросителни думи и разположени след главното изречение, няма запетая само пред първата въпросителна дума.

      • Вчера дълго мислих как да се облека, как да се усмихна, как да погледна гостите.

Подчинените изречения поясняват  главното (Вчера дълго мислих) и отговарят на един и същи въпрос (Какво мислих?).

      • Не разбрах къде отиваме, защо отиваме, кога тръгваме.

Подчинените изречения поясняват  главното (Не разбрах) и отговарят на един и същи въпрос (Какво не разбрах?).

2. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, стои друго просто изречение, пред въпросителната дума се пише запетая.

      • Цял ден се питах, ако никой не е разбрал времето и мястото, как ще тръгне екскурзията.

      • Мария не знаеше, ако продължи да изостава, дали ще успее да се върне сама.

3. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обособена част, пред въпросителната дума се пише запетая.

      • Децата гледаха, унесени в мислите си, как лястовичките кацаха на телеграфните жици.

      • Цял ден ще гледам, заключена сама, къде ще свият гнездо двойката щъркели.

4. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая,  пред  въпросителната дума се пише запетая.

      • Той тъй и не разбра, изглежда, колко струва свободата.

      • Петър не знаеше, за съжаление, защо не го издадох.

5. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обръщение, пред  въпросителната дума се пише запетая.

      • Чакай ме, Дамяне, къде си се разбързал.

      • Знаеш ли, Дамяна, откъде трябва да минем?

Обърни внимание на примерите в точка 2., 3., 4. и 5. В тези четири случая можем да махнем подчиненото изречение, обособената или вметнатата част, както и обръщението и изречението ще остане граматически правилно. Това е добър ориентир, когато се колебаем.

Вж.  Тест: Пунктуация ;

Кога се пише запетая пред съюза ДА

Кога се пише запетая пред съюза ДА

В статията главните изречения са подчертани, подчинените са изписани с удебелен шрифт, а съюзните връзки и препинателните знаци (пряко свързани с разглеждания въпрос) са оцветени в червено.

I. Пред съюза да не се пише запетая.

1. Не се отделят със запетая две прости изр ечения, ако второто е въведено със съюза да.

      • Беше невъзможно да отидем всички.

      • Няма смисъл да говорим за това.

2. Не се отделят със запетая непосредствено следващи едно след друго да-изречения, ако всяко следващо пояснява предходното.

      • Още дълго ще стоиш тук да чакаш Иван да дойде.

II. Пред съюза да се пише запетая в следните случаи:

1. При поредица от подчинени изречения, въведени със съюза да и разположени след главното изречение, няма запетая само пред първия съюз да.

      • Реших да се облека, да се усмихна, да вдигна глава, да погледна света в очите.

Подчинените изречения поясняват  главното (Реших) и отговарят на един и същи въпрос (Какво реших?).

       • Не искаше да помисли, да разбере, да признае грешката си.

Подчинените изречения поясняват  главното (Не искаше) и отговарят на един и същи въпрос (Какво не искаше?).

2. Когато между две прости изречения, свързани със съюза да, стои  друго просто изречение, пред да-изречението  се пише запетая.

      • Цял ден се опитвах, като съпоставям фактите, да разбера истината.     

      • Мария искаше съчинението, което беше писала с толкова любов, да бъде оценено от всички.

3. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да, завършва с обособена част, пред да-изречението  се пише запетая.

      • Цял ден се опитвах, съпоставяйки фактите, да разбера истината.            

      • Мария искаше съчинението, писано с толкова любов, да бъде оценено от всички.

4. Когато първото от две прости изречения, свързани съюза да, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая,  пред  да-изречението  се пише запетая.

      • Искам, първо, да ме забележи, второ, да ме погледне замечтано, трето, да припадне от вълнение.

      • Обичам, изглежда, да предизвиквам хората.

5. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да, завършва с обръщение, пред  да-изречението  се пише запетая.

      • Чакай, Дамяне, да вървим заедно към училището.

      • Тръгнахме ние, Дамяна, да събаряме стени с голи ръце.

Обърни внимание на примерите в точка 2., 3., 4. и 5. В тези четири случая, ако махнем подчиненото изречение, обособената или вметнатата част, както и обръщението, изречението ще остане граматически правилно. Това е добър ориентир, когато се колебаем.

Вж. - Страница 60; - Страница 61; Тест: Пунктуация ;

Кога се пише запетая пред съюзите И, ИЛИ?

Кога пишем запетая пред съюзите И, ИЛИ

В статията главните изречения са подчертани, подчинените са изписани с удебелен шрифт, а съюзните връзки и препинателните знаци (пряко свързани с разглеждания въпрос) са оцветени в червено.

I. Пред съюзите И и ИЛИ не се пише запетая.

      • Тръгваме рано сутринта и пристигаме късно вечерта.

      • Цял ден ще се разхождам в парка или ще играя с приятели.

II. Пред съюзите И и ИЛИ се пише запетая в следните случаи:

1. Когато съюзите И  или ИЛИ са повторени.

      • И да искаш, и да не искаш, правилата са си правила.

      • Или тръгваш веднага, или те оставяме тук.

Но: Тръгнахме към върха последни и настигнахме групата чак при скалите и високите дървета. В това изречение съюзът и  е употребен два пъти, но с различно значение и затова пред второто и не се пише запетая. Първият съюз и  свързва две прости изречения (сказуемите са подчертани), а вторият съюз и свързва еднородни части (изписани са с удебелен шрифт).

2. Знаеш, че ако подчинено изречение стои пред главно, то винаги се отделя със запетая (Когато стигнахме хижата, вече се смрачаваше). Същото правило важи и в случаите, когато главното изречение започва с И.

      • Ако не започнеш да работиш, и ти ще се озовеш на дъската!

Обърни внимание, че тук и  не е съюз, а внася допълнителен смисъл (и ти като другите).

Добре е винаги да помним: ако едно изречение започва с дума като ако, когато, където, който, защото, че, за да, то изречението е сложно и трябва да открием къде завършва първото просто, за да поставим запетая (Когато стигна, ще се обадя. За да успееш, трябва да се трудиш. Ако не те е страх, ела. Когато пораснеш, и ти ще караш кола.)

3. Когато между две прости изречения, свързани със съюзите И или ИЛИ, е разположено друго просто изречение, поясняващо първото, пред И, ИЛИ се поставя запетая.

      • Гледахме към върха, който се мержелееше в далечината, и мълчахме.

Да помислим: • Изречението е сложно (състои се от три прости):

• Първото и второто изречение са свързани със  съюзната дума който: Гледахме към върха, който се мержелееше в далечината.

• Първото и третото изречение са свързани със съюза И:  Гледахме към върха и мълчахме.

• Второто и третото изречение не са свързани смислово и затова не могат да съществуват без първото : Който се мержелееше в далечината  и мълчахме – това не е изречение, нали?

      • Тръгваме веднага, защото закъсняваме, или оставаме тук до утре.

4. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите И, ИЛИ, завършва с обособена част, пред И, ИЛИ се пише запетая.

      • Децата гледаха, унесени в мислите си, и мечтаеха.

      • Днес ще уча, заключена сама, или ще спя десет часа.

5. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите И, ИЛИ, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая,  пред И, ИЛИ се пише запетая.

      • Аз забравих, разбира се, и пропуснах срещата.

      • Не те разбрах, за съжаление, или не се постарах.

6. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите И, ИЛИ, завършва с обръщение, пред И, ИЛИ се пише запетая.

      • Чакай ме, Дамяне, и не мърдай от тук.

      • Ще тръгваш ли, Дамяна, или ще ме изчакаш?

Обърни внимание на примерите в точка 3., 4., 5. и 6. В тези четири случая можем да махнем подчиненото изречение, обособената или вметнатата част, както и обръщението и изречението ще остане граматически правилно. Това е добър ориентир, когато се колебаем.

Вж. - Страница 60; - Страница 61; Тест: Пунктуация ;

Особена форма на съществителните имена от мъжки род

Бройна форма

ПЕТ СТОЛА или ПЕТ СТОЛОВЕ?  

НЯКОЛКО УЧЕНИКА или НЯКОЛКО УЧЕНИЦИ?

Правилно: пет стола, но няколко ученици.

1. Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат ОСОБЕНА (бройна) ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои местоимения (колко, няколко, толкова). Обърни внимание: същ. имена от м.р., означаващи лица, нямат такава форма.

♦ един стол (ед.ч.), много столове (мн.ч.), десет стола (особена, бройна форма) 

• Вземете тези столове (мн.ч.).

• Вземете десет стола (бройна форма).

• Вземете няколко стола (бройна форма).

♦ един водопад (ед.ч.), много водопади (мн.ч.),  няколко водопада (бройна форма). 

• Пътят ни минава покрай много водопади (мн.ч.).

• Ще минем покрай пет водопада (бройна форма). 

• Покрай колко водопада ще минем (бройна форма)?

♦ един кон (ед.ч.), много коне (мн.ч.), сто коня (бройна форма)

• Мустангите са диви коне (мн.ч.)

• В този табун има сто коня (бройна форма). 

• Щом ти дава само толкова коня, откажи се (бройна форма).

2. Ако местоименията колко и толкова означават неопределено множество, съществителното име се употребява с обикновената си форма за множествено число:

• Колко столове! (мн.ч.) Изречението е възклицателно – не се пита за определен брой столове, а се изразява учудване, че те са неочаквано много.

• Не очаквахме да видим толкова водопади (мн.ч.). Не се означава определен брой. 

• Толкова коне! (мн.ч.) Изречението е възклицателно – не се означава точен брой. Можеш да сравниш – "Кажи колко искаш? Ето кажи – искам толкова коня и аз ще ти ги осигуря." В случая става дума за конкретен брой и няма значение, че този брой не е назован.

3. Бройната форма не се използва за същ. имена, означаващи лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител, писател, шофьор):

♦ много ученици, няколко ученици, петима ученици

• Стаята беше пълна с ученици.

• В стаята бяха останали няколко ученици. 

• На срещата присъстваха двадесет и пет ученици и трима учители.

Тази особена форма на съществителните имена е много стара, идва от старобългарския език и се нарича мъжколична бройна форма.

.

Правопис на сложните думи

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ

♦ Сложни думи – Думи, образувани от две или повече основи (вж. основа на думата), свързани със съединителна гласна -о-, -е-, -и- (понякога, ако първата основа завършва на гласна, тя поема ролята на съединителна гласна).

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

1. Слято писане

♦ Слято се пишат сложни съществителни имена, в които двете съставни думи са свързани със съединителна гласна:

      • местоположение, сладолед, водопад, високоговорител, книгопис, поркомясто, петолиние, картопритежател, верноподаник, законосъобразност, самоуважение, любознателност;

      • пътепоказател, венчелистче, жизнерадост, жизнеустойчивост, земеустройство, козевъдство, своеволие, своенравие, себелюбие, лъчетерапия;

      • трагикомедия, петилетка,

2.  Полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителти имена, при които при членуване се променя само втората част:

      • министър-председател → минисътър-председателят

      • храм-паметник → храм-паметникът

      • кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката

3. Разделно пишем съчетания от съществителни имена, при които при членуване се променя първата част:

       • художник импресионист → художникът импресионист

       • къща музей → къщата музей

       • съчинение разсъждение → съчинението разсъждение

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от лично и фамилно име.

1. Слято писане  

      ♦  Прилагателни качествени имена на -СКИ се пишат слято и с малка буква:

      • иванвазовско родолюбие;

      • христоботевски плам.

2.  Полуслято                                               

      ♦ Прилагателни притежателни имена на -ОВ и –ЕВ се пишат полуслято и с главна буква за всяка част:

      • Иван Вазов, Иван-Вазови разкази;

      • Христо Ботев, Христо-Ботеви стихотворения.

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА, образувани от числително и съществително име:

1. Слято писане   

      • едноминутен (от една минута);

      • пететажен (от пет етажа);

      • дванадесетгодишен (от дванадесет години).                

!НО АКОчислителното име се състои от две или повече думи (двадесет и пет, сто двадесет и пет), то прилагателното се състои от три или повече думи:

      • двадесет и пет годишен;  

      • сто двадесет и пет етажен.

2.  Полуслято                                               

       ♦ с малко тире (когато числителното име е написано с цифри):

      • 5-годишен (от пет години)

      • 50-градусов (от петдесет градуса)

      • 6-етажен (от шест етажа)

      • 6-степенен (от шест степени)

      • 2-часов (от два часа)

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА, с които се бележи приблизително количество, се пишат полуслято:

      • пет-шест, сто-двеста, година-две.

НАРЕЧИЯ, означаващи обикновено неопределеност, се пишат полуслято:

      • лека-полека, насам-натам, тук-там.

МЕЖДУМЕТИЯ:

      • тик-так, бим-бам-бум, шушу-мушу.

Правопис на частиците по и най

1. Частиците ПО, НАЙ се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред::

♦ прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ)

♦ наречия (по-нагоре, най-напред)

      • Защо не се държиш по-учтиво със съучениците си?

      • Най-бързо и най-лесно ще стигнете върха по означената пътека.

      • За да постигаш всичко по-лесно, гледай по-ведро на живота и не се отчайвай, най-вече  не се отчайвай!

2. Частиците ПО, НАЙ се пишат отделно пред:

♦ съществителни имена (пó човек, най юнак);

♦ глаголи (пó харесвам, най обичам);

♦ някои изрази (пó към мене, пó на открито)

      • Е, добре, всички разбрахме, че си пó юнак от другите.

      • Най ме радват ръчно изработените подаръци, защото са направени специално за мен, с мисъл за мен.

      • Ела пó към мене, за да могат и другите да седнат по местата си.

 В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.

Пренасяне на думи

ПРЕНАСЯНЕ НА ДУМИ

♦ Пренасяме думата на срички. Сричката винаги съдържа само един гласен звук. Ако искаме да преброим от колко срички се състои една дума, трябва да преброим гласните: пожарогасител – 6 гласни – 6 срички; сричките се произнасят без усилие по-жа-ро-га-си-тел. Опитай се да произнесеш думата по друг начин:  пож-ар-ог-ас-ит-ел. Изисква усилие, защото не е вярно.

♦ Трябва да разделяме думата така, че отделните части да се произнасят с лекота (при скандиране без проблем разделяме думата на срички: го-ле-ми, мъ-нич-ки, стра-хо-вит, пра-во-ли-не-ен);

  За да разделим лесно и правилно думата на срички, трябва да я произнесем.

♦ При пренасянето на части от думи трябва да се съобразяваме с няколко изисквания:

          1. Една съгласна между две гласни се пренася с втората гласна (вра - та, кни - га, слу - шам);

          2. Две и повече съгласни между две гласни се  разделят- поне една съгласна трябва да остане с първата или втората гласна (вест - ник или вес - тник, или вест-ник, издател - ство или издателс - тво или издателст - во);

          3.Две еднакви съгласни се разделят: пролет - та, стран - ник, съвремен - ност, под - държам;

          4. Й – когато Й се намира между две гласни, винаги се пренася с втората гласна ( ма - йонеза, ра -йон); във всички други случаи остава с първата гласна (кой - то, случай - ност, достойн - ство);

          5.Една гласна никога не се оставя сама; думата ура (у - ра) не може да се пренася, въпреки че има две срички;

          6. Ь стои винаги след съгласната, чиято мекост означава, и не се отделя от нея, както и от гласната О, която стои след Ь (Ко - льо, шо - фьор, фо - тьойл)

Употреба на пълен член

I. Членуване на думите от м.р. – Думите от м.р., в зависимост от службата им в изречението, се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък член (-а или -я). 

 Съществителните имена от м.р. ед.ч. се членуват с определителен член -а/-ът. Случаите, в които се използва определителен член -я/-ят, са посочени в т. III.

II. Употреба на пълен определителен член (-ът или -ят)

1. С пълен член членуваме подлога в изречението, неговите съгласувани определения и приложения 

Запомни: ако можем да заместим дума или словосъчетание с той, трябва да членуваме с пълен член:

• Ученикът(той) обича трудностите.

• Любознателният човек (той) обича предизвикателствата. Съгласуваното определение  на подлога любознателният према пълен член.

• Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата. Приложението на подлога градинарят приема пълен определителен член.

2. С пълен член членуваме именната част на съставното именно сказуемо и неговите съгласувани определения.

• Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.

Съществителното компютър  е членувано с пълен член, защото е част от съставното именно сказуемо (е компютърът). За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).

♦ Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо и ако трябва да членуваме именната част, използваме пълен член. Такива глаголи са: оказвам се, изглеждам, ставам (в значение превръщам се), казвам се, наричам се, представлявам (в значение съм).

           • Иван стана най-известният фотограф в училището. (Съгласуваното определение най-известният  приема пълен член) В това изречение стана (в значение превърна се в) е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.   

 Нека да сравним: Иван стана от стола – тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозночен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.  

Да обобщим: членуваме с пълен определителен член  подлога, именната част в съставното именно сказуемо, техните съгласувани определения и приложенията на подлога.                                

Запомни: ако пред думата стои предлог (по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.

Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:

              • Учителят хареса романа → Той го хареса;

             • Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.

           • Към човека гледаше само мъжът със странната шапка → Към него гледаше само той.

III.  Членуване с определителен член -я, -ят

1. Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и най-често  означаващо професия, се членува с -я/-ят

• строител →  строителя    → строителят

• зъболекар →зъболекаря → зъболекарят

• леяр → леяря → леярят

• показател → показателя → показателят

Много думи завършват на -ар или -тел, но при тях  завършеците не са наставки и не означават професия Тези думи се членуват с -а/-ът.

• коментар → коментара → коментарът

• пазар → пазара → пазарът

• пастел →пастела →пастелът

            • звяр → звяра → звярът

2. С -я/-ят се членуват и 10 съществетелни имена: кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън. 

• път → пътя → пътят

• нокът → нокътя → нокътят

• лакът → лакътя → лакътят

3. С -я/-ят се членуват всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на  -й.

•  тролей → тролея → тролеят (Обърнете внимание, че когато думата завършва на Й, определителният член не се прибавя  направо към думата, а й се заменя с я)

•  чай → чая → чаят

•  случай → случая → случая

4. С -я/-ят се членуват всички прилагателни имена

           • сладък  → сладкия  → сладкият

           • естествен  →  естествения → естественият

           • съвременен → съвременния → съвременният

5. С -я/-ят се членуват пълните форми на местоименията

           • мой → моя → моят

           • неин → нейния → нейният

           • техен → техния → техният

6. С -я/-ят се членуват всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.

           • първи → първия → първият

           • двайсет и пети → двайсет и петия → двайсет и петият

           • сто петдесет и първи → сто петдесет и първия → сто петдесет и първият

7. С -я/-ят се членуват  причастията  в м.р. ед.ч.

           • летящ → летящия → летящият

           • дочут → дочутия → дочутият

           • чакал → чакалия → чакалият

 Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените текстове.

Вж:  - Страница 133 , зад. 11, - Страница 50 , зад. 24; Вж. Тест: Членуване – V клас и Словообразуване – V клас

Частицата НЕ

ЧАСТИЦАТА НЕ

I. Частицата не се пише разделно пред глагол, деепричастие и пред минало свършено деятелно причастие (на -л), когато то изпълнява службата на сказуемо.

      • Не мога да се нарадвам на идващата пролет.

      • Не виждайки кръжащия орел, кокошката спокойно разхождаше пиленцата си.

      • Момчето не чуло съобщението.

II. Частицата не се пише слято със следващата дума в следните случаи:

1. когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим, невръстен)

2. пред съществително, прилагателно или наречие, когато с не се образува нова дума с противоположно значение ( истина → неистина; приятел → неприятел; вярно →  невярно; мирен → немирен; напразно →  ненапразно; знаещ →  незнаещ; узрял → неузрял; възпитан → невъзпитан)

3. когато думата е образувана с представка недо (недоглеждам; недовиждам; недочувайки).

Лесно можем да открием дали трябва да напишем частицата не слято или разделно, като членуваме следващата дума.

♦ Ако думата след частицата не може да се членува в текста – пиши слято! Не е част от следващата дума: 

      • Той не можеше да разбере това недобро отношение → Той не разбираше недоброто отношение;

      • Учителят се дразнеше от неслушащи ученици → Учителят се дразнеше от неслушащите ученици;

      •Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха → Това беше недобрият пример, който те веднага усвоиха.

♦ Ако думата след частицата не не  може да се членува в текста, пиши разделно! Не е отделна дума:

      • Тя не каза нищо (думата каза не се членува);

      • Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не може да се членува).

Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея, не могат да се членуват, но пък и обикновено не съществуват без първата част на представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки  – няма дума довиждам.

Учтива форма

УЧТИВА ФОРМА (уважителна форма) – За да изразим уважение, използваме специфични  езикови средства:

♦ Използваме формите на личното местоимение за 2 л., мн.ч. Вие, Вас, Ви вместо ти, тебе, те

♦ Използваме формите на показателното местоимение за 2 л., мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше, Ваши вместо твой, твоя, твое, твои

 В този случай местоименията се пишат с главна буква.

♦ В множествено число се използват и глаголните форми на -л (мин. деят. прич) присъствали, били, ходили и т.н.

♦ В единствено число са прилагателните имена и причастията на -т и -н (мин. страд. прич.); те се съгласуват по род с лицето, към което се обръщаме или за което говорим (отличен, отличена, отличено, отличени, очарована, развълнуван).

          • Госпожо, разбрахме, че сте били очарована от пътуването.

          • Господин Петров, вярно ли е, че  Вие не само сте организирали събитието, но сте били и отличен  за добрата работа.

• Колега, Вашето мнение  ще бъде обсъдено по-късно.

• Вашето дете е наградено  в конкурса за рисунка.

♦ С главна буква се пишат притежателните местоимения, когато са част от титли или длъжности:

• Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.

• Молбата е до Негово Превъзходителство.