Български език - 6 клас, изд. "София" домашни

Български език - 6 клас, изд. "София"

Страница 10

Зад. 1 Отг. В)

Зад. 2 Отг. А)

Зад. 3 Отг. А)

Основният предмет на текста е означен десет пъти –два континента; Годвана и Лавразия; Годвана; Лавразия; Лавразия; Годвана; континента Лавразия; Годвана; Годвана.

Зад. 4 Отг. А)

Страница 11

Зад. 1 "ОМАГЬОСАНОТО" САРГАСОВО МОРЕ

             Когато през 1492 г. Колумб откривал Америка, корабите му трябвало да пресекат едно ужасяващо за моряците му море. Нарекли го "Саргасово", което ще рече "зелено". Щом навлезли във водите му, моряците на Колумб видели големи плаващи зелени килими от водорасли. Скоро вятърът утихнал. Причината за безветрието била проста, но хората нямали опит и знания, за да я разберат.

             Саргасово море е в средата на голямо въздушно завихряне – между пасатите на Африка и Северна Америка, духащи в две противоположни посоки. Средата на завихрянето е безветрена заради центробежната сила на движещите се в кръг въздушни маси. Тази тиха зона е Саргасово море.

           ♦ Текстът е предназначен за научната сфера.

           ♦ Целта е да се дадат знания за природния феномен в Саргасово море.

           ♦ Авторът на текста е специалист географ

           ♦ Читатели на текста биха могли да бъдат хора, интересуващи се от география 

           ♦ Основният предмет на текста е Саргасово море

           ♦  Думи, с които е означен основният предмет на текста: Саргасово море; едно ужасяващо за моряците море; (водите) му; Саргасово море; тази тиха зона

           ♦ Заглавието е свързано със съдържанието и темата на текста.

Зад. 2   С разговорния си стил (изядохме си пръстите; тая риба е върхът; чичовците пийнаха и т.н.)

            Текст Б по естествен начин продължава писмото до мама и тате.

            Текст А има за цел да даде познания за един вид риба и не е характерен за битовата сфера на общуване.
Зад. 3 Текст Б (стр. 9)  Ключовите думи в текста са оцветени в червено.

            След Кримската война (1853 – 1856) Варна се утвърдила като най-важното пристанище по западния бряг на Черно море. Налагало се създаването на фарове, облекчаващи навигацията във Варненския залив и подхождането към пристанището. За целта било взето решение да се построят два фара – на нос Варна и на нос Галата.

            Фарът на нос Галата представлява бяла осмоъгълна каменна кула с височина около 7,5 метра.                    

            ♦ Основен предмет на текста – фарът на нос Галата

          ♦ Думи, с които е означен основният предмет: (два фара – на нос Варна и)на нос Галата; фарът на нос Галата

          ♦ Ключови думи в текста: пристанище; западния бряг на Черно море; фарове; навигацията; Варненския залив; подхождането към пристанището; каменна кула; височина

          ♦ Тема на текста: Построяването на морския фар на нос Галата

Страница 14

Зад. 1 Отг. Б)

           Двойните звезди се сливат в една голяма звезда, наречена неутронна (термин от астрономията).

Зад. 2 Отг. В)

Земята се върти около слънцето. Дава се информация за установена закономерност (обобщено сегашно време)

            Отг. А) След падането на България под османска власт Созопол запазва християнския си характер. Съобщават се минали събития ( сегашно историческо време)

Отг. Б) Крум създава първите български закони. Съобщават се минали събития (сегашно историческо време)

            Отг. Г) По времето на Симеон настъпва разцвет на българската култура. Съобщават се минали събития ( сегашно историческо време) 

Зад. 3 Отг. В)

През ХVІІ в. Галилео Галилей наблюдава небесните тела с изготвена от него зрителна тръба. Съобщават се минали събития ( сегашно историческо време)

Отг. А) Накитите от платина са най-скъпи. Съобщава се установен факт(обобщено сегашно време)

Отг. Б) Фотосинтезата протича в зелените части на растенията. Дава се информация за установена закономерност (обобщено сегашно време)

Отг. Г) Добрите математици се справят успешно с тестовете за интелигентност. Дава се информация за установена закономерност (обобщено сегашно време)

Зад. 1  А) термини от науката физика – скорост, сила, тегло, сили на триене, натиск, налягане 

            Б) термини от науката история – будители, Българско възраждане, българска църква, национален въпрос, Априлско въстание 

            В) термини от науката география – климат, релеф, води, стопанство, население, политическа карта, природни зони

Зад. 3  Созопол е един от най-старите български градове. Преди 2600 години гръцки преселници от Мала Азия видели полуострова, заливите, островчетата и се заселили тук. Върху останките на тракийското селище основали Аполония, град-държава. Нарекли града на бог Аполон – покровител на изкуствата. Аполония бил най-големият и най-богат град по Черноморието, център на оживена търговия и изкуство. От този период са запазени изключително много археологически находки – монети, керамични амфори, кратери, антични котви.

            В началото на І в. пр. Хр. Римските войски достигнали до Черно море и градът бил сринат и опожарен. След време Аполония била възстановена, но останала град в източните части на Римската империя. През ІV в. от н.е. Аполония била назована Созопол – град на спасението. След разпадането на Рим Созопол останал в територията на новосъздадената империя Византия.

            През 812 г. хан Крум – един от първите велики български владетели, воювайки с Византия, превзел града и го присъединил към границите на България. Созопол станал главно българско пристанище на Черно море.

   

            ♦ Всеки абзац представлява отделна смислова част.

            План на текста

            1. Създаването на Аполония от гръцки преселници

            2. Аполония като част от Римската империя

            3. Превземането на Аполония от хан Крум

            ♦ Термини в текста: полуострова; тракийско селище; град-държава; бог Аполон; Черноморието; археологически находки; Черно море; Римска империя; Византия; хан

Страница 15

Зад. 4 Текстът от зад. 3., стр. 14  в сегашно историческо време (променените глаголни форми са подчертани):

Созопол е един от най-старите български градове. Преди 2600 години гръцки преселници от Мала Азия виждат полуострова, заливите, островчетата и се заселват тук. Върху останките на тракийското селище основават Аполония, град-държава. Наричат града на бог Аполон – покровител на изкуствата. Аполония е най-големият и най-богат град по Черноморието, център на оживена търговия и изкуство. От този период са запазени изключително много археологически находки – монети, керамични амфори, кратери, антични котви.

            В началото на І в. пр. Хр. Римските войски достигат до Черно море и градът е сринат и опожарен. След време Аполония е възстановена, но остава град в източните части на Римската империя. През ІV в. от н.е. Аполония е назована Созопол – град на спасението. След разпадането на Рим Созопол остава в територията на новосъздадената империя Византия.

            През 812 г. хан Крум – един от първите велики български владетели, воювайки с Византия, превзема града и го присъединява към границите на България. Созопол става главно българско пристанище на Черно море.

Зад. 6 Текст А. Смарагдът е яркозелена или тъмнозелена розновидност на минерала берил. Дължи зеления си цвят на примес от хром.

            ♦ Текстът   е създаден от съвременен учен, защото съдържа термини – смарагд, минерал, берил, хром.

            Текст Б.  ...и се образуваха смарагди, чийто цвят подражава на шията на млад папагал, на млада трева, на водна тиня, на желязо и на рисунките на перата на паунова опашка.

            ♦ Текстът е създаден от древните индуси, защото в него за смарагда се говори с поетични сравнения – цветът подражава на шията на млад папагал, на млада трева, на водна тиня, на желязо и на рисунките от перата на пауновата опашка.

Страница 20

Зад. 1 Отг. В)

сказуемо

          Термините съществително име, местоимение и наречие означават части на речта.

Зад. 2 Отг. В)

глагол

          Термините сказуемо, подлог и допълнение означават части на изречението.

Зад. 3 Отг. А)

Мястото на сказуемото не може да се запълни от съществително име.

Зад. 4 Отг. Г)

Мястото на непрякото допълнение може да се запълни от предлог и съществително име.

Зад. 5 Отг. А)

На зазоряване въздухът е много свеж.(предлог +съществително имe)

           Отг. Б) Сутрин е по-хладно. Мястото за обстоятелствено пояснение е запълнено от съществително име.

Отг. В) Градът бавно се събужда. Мястото за обстоятелствено пояснение е запълнено от наречие.

Отг. Г) Горе се вижда избледнялата луна. Мястото за обстоятелствено пояснение е запълнено от наречие.

Зад. 6 Отг. Б)

Старият приятел (разширен подлог) е по-ценен (съставно именно сказуемо) от двама нови приятели (разширено непряко допълнение).

Разширен подлог – подлог + определение (старият приятел)

           Всяка част на изречението, която съдържа определение , е разширена част.

       

Зад. 7 Отг. Б)

Старият приятел; двама нови приятели

Зад. 1  Припукаха (сказуемо) пушки (подлог). Стъклата (подлог) на прозорците (несъгласувано определение) зазвънтяха (сказуемо), къщите (подлог) се залюляха (сказуемо), върху земята (обстоятелствено пояснение) падна (сказуемо ) черна (съгласувано определение ) сянка(подлог). Шибил (подлог) се спря (сказуемо)… Накъса (сказуемо) броеницата (пряко допълнениe), но карамфила (пряко допълнение) не хвърли (сказуемо).

            Мястото на подлога не е запълнено в последните две прости изречения: Накъса броеницата, но карамфила не хвърли.

Страница 21

Зад. 2  Момчето играе с приятелчета в двора.

             Момчето играе с приятелчетата си в задния двор.

Зад. 3 Изгря слънце. Вятърът утихна. Снегът заблестя. Алпинистите тръгнаха. Върхът се белееше.

! Подлозите са подчертани с права черта, а сказуемите са изписани с удебелен шрифт.

• Изреченията съдържат само главни части – подлог и сказуемо.

Разширяване на текста: Изгря лятното слънце. Вятърът бързо утихна. Снегът заблестя като сребро. Алпинистите тръгнаха към Западната стена. Върхът се белееше предизвикателно.

Зад. 4 Изречения, в които е запълнено мястото на пряко допълнение:

 Ще пея песен.

 Ще уча испански.

            Изречения, в които е запълнено мястото на непряко допълнение:

 Ще пея за вас.

 Ще уча по испански.

 Играя с Нели. 

Зад. 5 · Гостите пристигнаха преди ден. Мястото на обстоятелственото пояснение е запълнено с предлог + същ. име.

                                                                 Сказуемо

            Модел на изречението:   Подлог                                     обстоятелствено пояснение

          Трансформиране:   Гостите пристигнаха вчера (наречие) .

         · Успешно приключи последният ден от състезанието. Мястото на обстоятелственото пояснение е запълнено с наречие

                                             Сказуемо

             Модел: обст.   пояснение               съглас. определение   /          подлог       ⁄   несъглас. определение

         Трансформиране: С успех (предлог + същ. име) приключи последният ден на състезанието.

• Децата радостно посрещнаха първия училищен звънец. Мястото на обстоятелственото пояснение е запълнено с наречие.

                                        сказуемо

           Модел: подлог ⁄ обст. поясн.             съглас. определ.  ⁄ съглас. определ. ⁄  пряко допълн.

         Трансформиране: Децата с радост (предлог + същ. име) посрещнаха първия училищен звънец.

• Вятърът люлееше върховете на дърветата с голяма сила. Мястото на обстоятелственото пояснение е запълнено с предлог + същ. име.

                             сказуемо

             Модел: подлог                 пряко допълн. ⁄   несъгл. определ. ⁄ съглас. определ.  ⁄  обст. поясн.

         Трансформиране: Вятърът люлееше върховете на дърветата силно (наречие).

     Вятърът силно (наречие) люлееше върховете на дърветата.

Зад. 6 Серафим работи бавно, но не обича да бездейства.Вижда камъните пред къщата на Еньо и  ги нарежда. После отива за вода, полива пред кафенето и помита.

            Вечерта той остава на гости на Еньо, ала отказва да спи вътре и си приготвя легло на мегдана.

Страница 24

Зад. 1 Отг. В)

Небето притъмня. (Мястото на подлога е запълнено)

            Останалите изречения са безлични:

            Отг. А) Навън се стъмни. (Мястото на подлога не може да бъде запълнено)

            Отг. Б) Скоро мръкна. (Мястото на подлога не може да бъде запълнено)

            Отг. Г) Причерня ми пред очите. (Мястото на подлога не може да бъде запълнено)

Зад. 2 Отг. Б)

Винаги ми се играе. (Мястото на подлога не може да бъде запълнено)

            Останалите изречения са лични:

            Отг. А) (АЗ) Играя по цял ден. (Мястото на подлога може да бъде запълнено)

            Отг. В) Васко играе по цял ден. (Мястото на подлога е запълнено)

            Отг. Г)   Единствено играта му харесва. (Мястото на подлога е запълнено)       

Зад. 3 Отг. Б)

Настъпи хубав ден.

Зад. 4 Отг. А)

Аз си изгубих времето!

Зад. 1а/ душевно или физическо състояние:

            · На Мария ú се ходи на екскурзия.

            · Много ми се спи след днешната тренировка.

            · Как ми се яде печено агне!

            б/ общовалидни факти:

            · До хижата се ходи около 10 километра.

            · В детската градина се спи следобед.

            · На Гергьовден се яде печено агне.

Зад. 2 ·Иван непрекъснато иска да яде.              >          На Иван непрекъснато му се яде.

            · Рени не иска да говори за това.                  >          На Рени не ú се говори за това.

            ·Много искам да отида в новото кино.       >          Много ми се ходи в новото кино.

            ·Не искам да се занимавам с тази работа. >        Не ми се занимава с тази работа.

            ·Не искам да си лягам толкова рано.          >         Не ми се ляга толкова рано.

Зад. 3 До фонтаните човек стига (просто сказуемо) за двайсет минути.

            До фонтаните човек може да стигне (съставно глаголно сказуемо) за двайсет минути.

•  Никой не говори (просто сказуемо) по време на час.

Никой не може да говори (съставно глаголно сказуемо) по време на час.

• Всеки плува (просто сказуемо)   лесно в солена вода.

Всеки може да плува (съставно глаголно сказуемо)   лесно в солена вода.

• За добра физическа подготовка някои хора тичат (просто сказуемо) всеки ден.

За добра физическа подготовка някои хора трябва да тичат (съставно глаголно сказуемо) всеки ден.

• Всеки плаща (просто сказуемо) веднага след извършване на услугата.

Всеки трябва да плати (съставно глаголно сказуемо) веднага след извършване на услугата.

• Извън сезона в хотела всеки ползва (просто сказуемо) намаление.

Извън сезона в хотела всеки може да ползва (съставно глаголно сказуемо) намаление.

Страница 25

Зад. 4   Безлични изречения с прости сказуеми                    Безлични изречения със съставни именни сказуеми

              · Домъчня ми за морето.                    >        Мъчно ми е за морето.

            · Досрамя ме от поведението му.     >        Срам ме е от поведението му.

            · Прилоша ми от завоите на пътя.  >         Стана ми лошо от завоите на пътя.

            · Досмеша ни от облеклото ú.          >         Стана ни смешно от облеклото ú.

            · Достраша я от контролното.       >         Стана ú страшно от контролното.

Зад. 5 Безглаголни изречения                                                                    Глаголни изречения

           • Вълнуващи срещи!                              >                       Това са вълнуващи срещи.

           • Къщата на баба тиха, тъжна, помръкнала.      >    Къщата на баба е тиха, тъжна,   помръкнала.

           • Наоколо пъстри цветя и раззеленени дървета.  > Наоколо има пъстри цветя  и раззеленени дървета.                            р                                                               

           • По небето гъсти тежки облаци.                >              По небето настъпват гъсти тежки облаци.

           • Смешни песни от времето на баба!          >              Има смешни песни от времето на баба.

Зад. 6 Глаголни изречения:

Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен!

Безглаголни изречения:

Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил – броеницата от бея, карамфилът от Рада.

          ♦ Чрез безглаголните изречения в описанието се подчертават детайлите, изразява се възхищението на писателя от красотата на героя.

Зад. 7  С удебелен шрифт са отбелязани глаголите, използвани за трансформиране на безглаголните изречения в глаголни. Сказуемите не са означени.

             Носеше дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Беше тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му имаше броеница от кехлибар и стрък червен карамфил – броеницата от бея, карамфилът от Рада.

Страница 30

Зад. 1 Отг. А)

Съдбата на хората, чакащи щастието наготово, е тъжна.

Обособената част винаги се отделя пунктуационно.

Зад. 2 Отг. А)

          Не се поставя запетая между обстоятелственото пояснение (С подобряването на плувната база) и подлога (спортистите).

Зад. 3Отг. Б)

Отг. А) През първите минути, на първото полувреме, момчетата поведоха.

Отг. В) През първото полувреме отборът имаше преимущество.

Отг. Г) Първата половина на този мач ни даде надежди за успех.

Зад. 4 Отг. Б)

Отг. А) Тичайки към колата, тя не забеляза момичето.

Отг. В) Стигнахме до къщата, намираща се в долния край на селото.

Отг. Г) Вярващите в доброто хора са щастливи.

Зад. 5 Отг. Б )

Вятърът, разхвърляйки наоколо есенните листа, сякаш си играеше.

Зад. 1 Те вървяха като смерч през природата, изтръгвайки дърветата от корен.

• Едрите кварцови камъни по калдъръма седефено лъщяха, отразявайки зарите на деня.
• Свирейки злокобно, вятърът се втурваше през вратите и прозорците на къщите.
• Примижавайки срещу слънцето, кучето лениво махаше с опашката си.
• Облаците, събирайки се застрашително над върха, заплашваха земята с пороен дъжд.    Вж.  Тест

Страница 31

Зад. 2  ·  Децата се трупаха пред витрината , очаквайки празника да започне. 

                Децата, трупайки се пред вратата, очакваха празника да започне.

            · Тя гледаше разсеяно през прозореца, мислейки си за преживяното вечерта.

               Тя, гледайки разсеяно през прозореца, си мислеше за преживяното вечерта.

            · Докосвайки леко пианото, той поде нежна мелодия.

               Той докосваше леко пианото, подемайки нежна мелодия.

Зад. 3 · Около това слънце, на разстояние приблизително на деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем малка синьо-зелена планета.

            · В продължение на няколко секунди впери поглед в небето, в хилядите пръснати по него звезди.

            · Голям е параходът в пристанището, посред другите параходи, но каква нещастна ладийка е той тука, в безбрежния океан.

            · В една урва, между отвесните каменисти два бряга, сред дива и непроходима растителност, живееше стар и огромен глиган.

            · А там, в дупката, сред глухия дол, вълчетата я чакаха и тънко скимтяха.

Зад. 4 ·  Много отдавна, преди хиляди години, човекът открил силата на огъня.

            · Там горе, на върховете, снеговете не се топят до лятото.

            · Снощи, след вечеря, гледах новините.

            · Припряно, с всички сили, морякът дърпаше въжето.

Зад. 5  • Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън.

•  Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня.
• Почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.
• Това е всъщност навярно най-забележителната книга, излязла някога изпод перото на писателя.
• Нагласено както трябва, огледалото отразяваше наболата брада на Артър Дент.

·         Страница 34

·          Вметнатите части са изписани с удебелен шрифт.

·         Зад. 1 Отг. А)

·         От една страна, тази ситуация е безспорна, но от друга, е сложна.

·         Зад. 2 Отг. Б)

·         Разбира се, никога не е късно да успееш.

·         Зад. 3  Отг. В)

·         Отг. А) На първо място, може да се отбележи успехът ú в последното състезание.

·         Отг. Б) Първо, може да се отбележи успехът ú в последното състезание.

·         Отг. Г) Успехът ú в последното състезание, разбира се, е голям.

·          

·         Зад. 1 Еднорога естествено щеше да успее. Той стоеше целият бял. Копринената му грива трепереше върху челото му. По тялото му пробягваха блестящи тръпки, а гъстата му опашка се разлюляваше. Целият излъчваше пепелива светлина. Както всички знаеха, Еднорога беше надарен със загадъчната способност да открива злодеянията, отровите. От една страна, той носеше добра поличба за добрите, но от друга – беше неудържима заплаха за силите на злото.    

·                    - Приятелю, къде си? – леко го докосна Пътеводителя, откъснал се от мислите си.

·         Еднорога се отърси от унеса си и каза:

·         - Пътеводителю, не си ли чел в древната книги за моята способност да осъществявам телепатична връзка, да виждам там, където другите не могат? Разбира се, не ми е позволено да злоупотребявам. Трябва да съм сигурен, че действам за справедлива кауза. А сега вече знам това! Аз виждам…

·         .

·         • Вметнати части: естествено – изразява увереност; както всички знаеха – посочва източник на информация; от една страна – уточнява последователността; от друга – уточнява последователността; разбира се – изразява увереност;

·                    • Обръщения: приятелю; пътеводителю.

Страница 35

 Вметнатите части са изписани с удебелен шрифт.

Зад. 2  Те, разбира се, се вълнуват много от предстоящото събитие.

            · Той, от една страна, е прав. От друга страна обаче, може би малко прекалява.

            · В такъв случай, надявам се, срещата ще протече напълно нормално.

            · Тя може и да се разсърди, струва ми се.

            · Тя всъщност не е виновна.

            · На първо място, ще трябва да се справите с тези трудности.

            · Второ, ще трябва да предвидите следващите си стъпки.

            · Ти, значи, не ме признаваш за приятел.

            · Те, напротив, са готови на всичко.

            · Глиганът всъщност изгрухтя с благородство за предупреждение, наведе зурла ниско до земята и в името на цялото си достойнство понесе гранитното си тяло напред.

•  Естествено нашият разговор беше доста бавен.
•  От друга страна, не е ли твърде неудобно да ти говоря за подобни неща днес?
•  За щастие къпалнята не беше далече, пък и по това време нямаше много хора на плажа.

Зад. 3 Такива, разбира се, отдавна не употребяваме в пътническия транспорт.

•  Поне ще имам яки обувки, помислих си, и ще ми е топло на краката.
•  Мистър Л. Просър беше, дето се вика, най-обикновен човек.
•  Не можеше, разбира се, да знае, че това е само игра.
•  Неприятно впечатление ми направиха само примитивните, бих казал, дори дивашки крясъци, с които публиката придружаваше това увлекателно зрелище.
•  Носорогът , изглежда, все още не чувстваше опасността.
•  Тя не дойде на вечерта и това, кой знае защо, ми подейства потискащо. 

Зад. 4 Без съмнение нашият отбор най-после ще влезе в Шампионската лига. Разбира се, приемането му ще бъде трудно (особено когато трябва да се побеждават наистина силни съперници). Днес обаче има защо да ликуваме. За моя радост над стадиона се развяват знамената на моя клуб и на България.

Страница 38

Зад. 1 Отг. Б)  

На момичетата и момчетата концертът им хареса и си отидоха доволни.

Зад. 2 Отг. Г)  

Ще вали ли, или ще е слънчево?

Зад. 3 Отг. Г)  

Дали да уча, или да изляза?

Зад. 4 Отг. Г)

Отг. А) И тя, и брат ú са мои добри приятели.

Отг. Б) Тя и брат ú са мои добри приятели и често прекарваме времето си заедно.

Отг. В) Нито тя, нито брат ú имат свободно време.

Зад. 5  Отг. Б)

Той я покани, обаче тя му е сърдита. (В този случай обаче не е вметната, а съюзна дума, свързваща простите изречения, и затова може да бъде заменена с но, ала)

Зад. 1  Прости изречения с еднородни части:

• Нито първият, нито вторият вариант дават пълна сигурност за успех.
• Първия ли, или втория вариант ще избереш?
• Дали първия, или втория вариант да избера?

            Сложни съчинени изречения:

• Андрешко нито им вече подвикваше, нито махаше камшика над тях. /сложно съчинено разделително/
• Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше. /сложно съчинено разделително/
• Нито се скара с мен, нито започна да спори, нито пък се нахвърли върху обидните ми възгледи. /сложно съчинено разделително/

 

            Пред втората част на повтарящите се съюзи се пише запетая.

            Повторителни съюзи: нито-нито; ту-ту; дали-или; ли-или; ни-ни; и-и; хем-хем

            ! Не трябва да бъркаме повтарящите се със сложните съюзи. Сложните съюзи също се състоят от две думи, но запетаята се пише пред първата дума.

            Сложни съюзи: макар че; освен че; за да; въпреки че

            Пример: Ще дойда, въпреки че имам много работа.

Страница 39

Зад. 2 Този доктор живеел в едно малко градче, наречено Пудълби-край Блатото. Всички в Пудълби – и млади, и стари – го знаели добре. И щом го зърнели по улицата, нахлупил високия си цилиндър, всички казвали: „Вижте, вижте – докторът минава! Много учен човек, брей!” А кучетата и децата хуквали подир него и гарваните започвали да грачат.

• и млади , и стари – еднородните части се отделят със запетая; съюзът и е повторен два пъти.
• А кучетата и децата хуквали подир него и гарваните започвали да грачат – първото и свързва еднородни части, а второто и свързва простите изречения в състава на сложното съчинено. Съюзът и е повторен, но с различно значение, затова не се пише запетая пред втория съюз.

Зад. 3 · Дали да ú подаря бонбони, или да я изненадам с книга?

            · Нито искам съчувствие, нито очаквам подкрепа.

            · Да чакам ли Светла, или да отивам при другите?

            · Ту стои като вкаменен, ту тръгва напред-назад.

            · И тя купи торта, и другите донесоха сладкиши.

            Получените сложни съчинени изречения са разделителни. В сложните изречения, чиито прости изречения са свързани чрез повтарящи се съюзи, запетая се пише пред всеки повторно употребен съюз.

Зад. 4 • Ту кучета лаеха, ту котки мяукаха.

            · Нито момчетата се отдръпваха, нито момичетата пристъпваха напред.

            · Нито обух един бял чорап, нито навих един зелен на глезена си.

            · Или ми купи този дълъг панталон, или ще взема този къс потник.         

            · От половин час ту тръгвам, ту се спирам.

            · На тържеството дали да пея песен, или да танцувам джайв?

            · Дали бързо да изтичам при нея, или да пристъпвам бавно и разсеяно?

            · Нито ще танцувам весело, нито ще стоя тъжно подпряна на масата.

         

Зад. 5  Текстът съдържа две изречения. И двете изречения са сложни съчинени.

            · Еднородни части: желязо и пурпур; брони и шлемове; остри саби и тежки мечове; счупени копия и медни щитове; изтръгнати шлемове, разкъсани пряпорци

Страница 44

Зад. 1 Отг. А)

чета – 1 л., ед.ч., сег. вр.

Зад. 2 Отг. Б)

красота - красоти

Зад. 3 Отг. Б)

Зад. 4 Отг. В)

чета – сег. вр.; ще чета – бъд. вр.

Зад. 5 Отг. Б)

костта - кост +та Определителният член -та за ж.р., ед.ч. се прибавя направо към съществителното, без то да се променя: книга+та – книгата , нощ+та – нощта

Зад. 1 Морето – море – морета (-то - определителен член за ср.р.; -та – окончание за мн.ч.)

• Синьо- син – сини (-ьо – окончание за ср.р.; -и – окончание за мн.ч.)
• Слънчевата – слънчева – слънчеви (-та – определителен член за ж.р.; -а – окончание за ж.р.; -и – окончание за мн.ч.)
• Светлина – светлини (-а – окончание за ед. ч.; -и – окончание за мн.ч.)
• Малки – малък (-и - окончание за мн.ч.)
• Разтворени – разтворен ( -и – окончание за мн.ч.)
• Фини – фин (-и – окончание за мн.ч.)
• Частички – частичка  (-и- окончание за мн.ч.; -а- окончание за ед.ч.)
• Водите – вода – води  (-те – определителен член за мн.ч.;-а- окончание за ед.ч.; -и – окончание за мн.ч.)
• Странно – странен – странни (-о – окончание за ср.р.; -и – окончание за мн.ч.)

Когато прилагателното име в м.р., ед.ч. завършва на –нен, в ж.р., ср.р. и мн.ч. се получава двойно Н.

Съвременен – съвременна, съвременно, съвременни

• Море – морета (-та – окончание за мн.ч.)
• Червено – червен – червени (-о – окончание за ср.р.; -и – окончание за мн.ч.)
• Водораслите – водорасло – водорасли  (-те – определителен член за мн.ч.; -о- окончание в ед.ч.; -и – окончание в мн.ч./)
• Разположено – разположен – разположени (-о – окончание за ср.р.; -и – окончание за мн.ч.)
• Реки – река (-и – окончание за мн.ч.; -а – окончание за ед.ч.)
• Огромни – огромен (-и – окончание за мн.ч.)

Страница 45

Зад. 2 Слънчевата светлина; малки, разтворени във водата фини частички; син цвят; зеленият цвят; разтворени във водата жълти вещества; нашето Черно море; странно море; малко количество; необичаен черен цвят; Червено море; Жълто море, разположено край бреговете на Китай; този цвят; двете големи реки; огромни количества наноси; жълт цвят

Окончанията на думите във всяко от словосъчетанията са за един и същи род и едно и също число. Слънчевата /ж.р., ед.ч./ светлина /ж. р., ед. ч./; Малко /ср. р., ед. ч./ количество/ср. р., ед. ч./

Глаголите са в обобщено сегашно време, което е характерно за научните текстове.

 

Зад. 3 Думата цвят е повторена шест пъти, защото с нея е означен основният предмет на текста.

Възможно заглавие: Цветът на морето

Зад. 4 Море: Черно море, Средиземно море, Адриатическо море

Зад. 5 Рибарят изтегли потъналия сандък.

• Потъналият в тишината град се изпречи пред овчаря.
• Царят повика при себе си градинаря.
• Владетелят се вслуша внимателно в думите на гадателя.
• Името на подателя се изписва в горния ляв ъгъл на плика.

·         Страница 48

·         Зад. 1 Отг. Б)

·         Зад. 2 Отг. Б)

·         Зад. 3 Отг. Б)

·         Зад. 4 Отг. А)

·         Зад. 5 Отг. Б)

·         Зад. 6 Отг. В) Това е учителят, без когото нямаше да се подготвя.

·         Зад. 1 През есента птиците отлетяха към южните страни.   >   Тогава те отлетяха нататък.

·                     Птиците накацаха върху скалата.  >    Те накацаха там.

·                     Птиците бързо летяха с вятъра.    >  Те така летяха с него.

·          

·         Зад. 2 Форми на личното местоимение:

·                     · Той – м.р., 3 л., ед.ч., им. пад.

·                     · Му - м.р., 3 л., ед.ч., дат. пад.

·                     · Го - м.р., 3 л., ед.ч., вин. пад.

·                     · Ти - м.р., 3 л., ед.ч., дат. пад.

·                     · Го - м.р., 3 л., ед.ч., вин. пад.

·                     · Го - м.р., 3 л., ед.ч., вин. пад.

·                     · Му - м.р., 3 л., ед.ч., дат. пад.

·                     · Го - м.р., 3 л., ед.ч., вин. пад.

·         Страница 49

·         Зад. 3 Формите на личното местоимение са оцветени в синьо, а останалите местоимения, употребени в текста – в синьо.

·          

·         Текст А. Тя обитава Земята вече почти 35 милиона години. Някога в Древен Египет тя е била смятана за закрилница на домашното огнище. Почитали я като свещено животно, наказвали със смърт, ако някой я убие. Днес тя става рано сутрин, когато за нея е "време за игра". Следобедът е отреден за почивка. Вкъщи лови мишки, а понякога просто се отрива в краката на стопанина си. Така тя показва, че ви обича и че сте нейна собственост.

·         Котката: тя, тя, я, я, тя, нея, тя

·          

·         Текст Б.То е опитомено от първобитния човек преди 7 хиляди години. Човекът го приютил при себе си, за да му помага. Така то станало пазач пред пещерата на първобитния човек, а после и помощник в лова. Днес то е наш верен приятел и другар в игрите. От него има много породи, дори и с необичаен външен вид. Но всички се отличават с голямата си вярност към човека.

·         Кучето: то, го, му, то, то, него

·          

·         Зад. 4 • Отворих прозореца, който гледа към улицата.                              прозореца – който

·                     • Прозорците, които гледат към двора, бяха отворени.                прозорците – които

·                     • Спрях пред сградата, чиито прозорци светеха.                             чиито – прозорци

·                     • В къщата, чийто прозорец светеше, живееше мой приятел.    чийто – прозорец

·         Относителното местоимение който се съгласува по род и число с думата, която стои пред него, а относителното местоимение чийто – с думата, която стои след него.

·          

·         Зад. 5 1.Към езерото вървеше елен, който имаше красиви рога.

·                     Втори вариант: Еленът, който имаше красиви рога, вървеше към езерото.

·                     2. Към езерото вървеше елен, чиито рога бяха красиви.

·                     Втори вариант: Еленът, чиито рога бяха красиви, вървеше към езерото.

·         3. Еленчето, което беше съвсем малко, се беше сгушило в шумата.

·                     Втори вариант: В шумата се беше сгушило еленче, което беше съвсем малко.

·         4. В езерото плуваха лебеди, чиито шии бяха грациозно извити.

·         Втори вариант: Лебедите, чиито шии бяха грациозно извити, плуваха в езерото.

Страница 52

Зад. 1 Отг. А)
мои тайни
Зад. 2 Отг. Б)  
неин брат
Зад. 3 Отг. В)  
къщата ми /моята къща/
Зад. 4 Отг. Г)  
вашият адрес /ед.ч./

Зад. 1  Форми на личното местоимение:                  Форми на притежателното местоимение:

            · Аз – 1 л., ед.ч., им. пад.                                      · Ми – 1 л., ед.ч., кр. ф-ма

            · Ви – 2 л., ед.ч., дат. пад., кр. ф-ма                  · Моя – 1 л., ед.чл, м.р., чл. /моя компютър/

            · Го – 3 л., ед.ч., м.р., вин. пад., кр. ф-ма          · Ми – 1 л., ед.ч., кр. ф-ма

            · Ви – 2 л., ед.ч., дат. пад., кр. ф-ма                  · Ми – 1 л., ед.ч., кр. ф-ма

            · Го – 3 л., ед.ч., м.р., вин. пад., кр. ф-ма          · Моите – 1л., мн.ч., чл.

            · Той – 3 л., ед.ч., м.р., им. пад.                           · Ви – 2л., мн.ч., кр. ф-ма

            · Ви – 2 л., ед.ч., дат. пад., кр. ф-ма                  · вашето – 2л., мн.ч., чл.

            · Ми – 1 л., ед.ч., дат. пад. кр. ф-ма                                                    

Страница 53

Зад. 2              Здравей, Мише,

                        Онзи ден беше рожденият ми ден. Моята сестра ми направи страшен подарък – ролери. Това беше моята  мечта.

                        Иска ми се да се видим скоро и да караме заедно.

                        Получих твоята снимка. И аз ще ти пратя снимки от рождения ми ден.

                        Приеми моите целувки! Предай поздравите ми на вашите!

                                                                                                 Сиси

Зад. 3  Чрез засилената употреба на притежателното местоимение се подчертава любовта към родината.

            Съгласувани  форми:                                                          Несъгласувани форми:

            · Нашето небе                                                                 · сърце ми

            · Нашите звезди

            · Земята наша

            · Моя майчице

Зад. 4   Форми на лично местоимение:                     Форми на притежателното местоимение:                      

            · Я – ж.р., 3 л., ед.ч., вин. пад., кр. ф-ма            · ú – ж.р., ср.р., 3 л., кр. ф-ма

            · Я – ж.р., 3 л., ед.ч., вин. пад., кр. ф-ма            · Ми – 1 л., мн. ч., кр. ф-ма

            · Тя - ж.р., 3 л., ед.ч., им. пад.                             · Моите – 1 л., ср.р.., мн.ч.

            · Нея - ж.р., 3 л., ед.ч., дат. пад.                         · ú – ж.р., ср.р., 3 кр. ф-ма л.,

            · Я – ж.р., 3 л., ед.ч., вин. пад., кр. ф-ма           Форми на относителното местоимение:

            · Тя - ж.р., 3 л., ед.ч., им. пад.                             · Която – за лица и предмети, ж.р., ед.ч.

            · Нас – 1 л., мн.ч., дат. пад.                                 · Чиято – за притежание, ж.р., ед.ч.

            · Ми – 1 л., ед.ч., дат. пад., кр. ф-ма

Страница 56

Зад. 1 Отг. Б)
Не е ясно чия майка уважава – своята или нечия чужда.
Зад. 2 Отг. В)
Зад. 3 Отг. Г)
Местоименията местоимение в мн. ч. се пишат с и (свой – своите).
Зад. 1 1. изр. – своя класен ръководител
            2. изр. – неговото мнение
            Мнението не принадлежи на подлога (аз).
            3. изр. – своите предимства и недостатъци
            4. изр. –своя отбор
            5. изр. – своите най-добри разкази
            6. изр. – неговия успех
            Успехът не принадлежи на подлога (родителите на победителя).
            7. изр. – своята издръжка; родителите си
Зад. 2 1. изр. – своята дъщеря
            2. изр. – своите приятели
            3. изр. – своята приказка
            4. изр. – своите пари
            5. изр. – своето цвете

Страница 57

Зад. 3 Възвратни лични местоимения:
• да си готвя – да готвя на себе си;
• да си направя – да направя на себе си;
• да си приготвя – да приготвя на себе си.
Възвратни притежателни местоимения:
• новото си стопанството – своето ново стопанство;
• в родината си – в своята родина.
Зад. 4 • Глаголна форма:  Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град. (Христо Смирненски) Сравни: Той целият е скован от злоба. Си - спомаг.гл. съм, 2л., ед.ч (аз съм, ти си, той е, ние сме, вие сте, те са)
• Частица: Едно време, в някое си (засилва неопределеността) царство, имало една царска дъщеря. (Елин Пелин)
• Възвратно притежателно местоимение: Марица тихо подплиснуваше мътните си (своите) води. (Елин Пелин)
Зад. 5 Форми • на личното местоимение : него, го, той, него, тя (5)
• на притежателното местоимение – му, им (2)
• на възвратно личното местоимение – себе си, себе си (2)
• на възвратно притежателното местоимение – своя (1)

Страница 60

Зад. 1Отг. Б)
 Зад. 2Отг. А)
Някои хора първо действат, а после мислят.
 Зад. 3 Отг.В)
От къщата излезе някакъв мъж.
 Зад. 1 Чичо Митуш чу някакъв шум, някой като че притискаше вратата. Излезе – гледа, слуша, няма никой. Но нещо пак се виждаше там, не беше човек, но имаше нещо. Чичо Митуш се приближи. До вратата се притискаше кошута. Йордан Йовков
 Зад. 2 Чрез думите някому и някъде се подчертава мисълта за безсмислието на тероризма, безсмислието на насилствената смърт. Внушението, че смъртта на невинните не е нужна на обикновените хора по света.
 Зад. 3 Неопределителните местоимения са оцветени в червено, а местоименните наречия са подчертани.

            НЯКОГА

            Някога, някога, толкова някога,

            колкото девет лета

            на някаква уличка с няколко думички

            спря ме веднъж любовта. (…)

            Може би някъде някога в някого

            пак ще се влюбя, нали?

            Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,

            нещо пак ще ни боли. (…)

                                               Недялко Йорданов
♦ Чрез неопределителните местоимения и местоименните наречия поетът внушава мисълта за вечната нужда от любов и вечната надежда на човека, че ще я срещне, макар и да не знае къде и кога.

Страница 61

Зад. 4  - Кого търсите?

- Търся някого от 6^в. Имали са физическо преди нас и ключът от салона е останал у някого от тях.

            - 6^в са в съседната стая, там може и да има някого от тях.

Зад. 5  Единствено число – й; множествено число – и.

           ♦ В следващите изречения неопределителното местоимение изпълнява службата на подлог в изречението и се съгласува със сказуемото по число (някои (мн.ч.) – предпочитат (мн.ч.). Неопределителните местоимения са оцветени в червено, а сказуемите са подчертани.

            Някои предпочитат да летуват на море, а някои харесват повече планината.

            Джуджутата разбират, че някой е влизал в къщичката им.

            Някой от вас трябва да набере ягоди.

            Някои от присъстващите оживено разговаряха помежду си.

            ♦ В следващите изречения неопределителното местоимение изпълнява службата на определение и се съгласува по число с думата, която определя (тя е подчертана).

            Чух нечии стъпки пред прозореца.

            Нечий шепот наруши тишината.

.

.

Зад. 6 Иван подлог утре обстоятелствено пояснение ще разбере сказуемо истината допълнение (пряко) за Петър определение (несъгласувано).

Преобразуване: Някой някога ще разбере нещо за някого.

Зад. 7 А. Елена не желае да сподели каквото и да било за себе си и затова използва неопределителни местоимения.В случая чрез тях се изразява и снизходителното и леко иронично отношение на говорещата към питащия. Общуването е неофициално.

            Б. Текстът предполага официално общуване (Елена споменава не само името, но и фамилията си).

.

Зад. 8 Неопределително местоименно наречие: отнякъде

.

           Неопределителни местоимения: някой, нечий, нещо

.

           Лично местоимение: ми (на мене ми е тъжно), ми (на мене шепне), него, той, ме, (на мене шепнат) ми

.

           Притежателно местоимение: (моят дом) ми

Страница 64

Зад. 1 Отг. Б)
Зад. 2 Отг. Б)
Не съм вземал ничий бележник.
Зад. 3 Отг. А)
Не харесвам никого от тях.

Зад. 1 Момчето не чу никакъв шум. Вън нямаше никого. Излезе – гледа, слуша – струва му се, че няма никого. Нищо не се виждаше в тъмнината, нямаше нищо тревожно. После момчето се върна в стаята.
♦ Промяната на местоименията налага промяна и на глаголните форми – от положителни те трябва да станат отрицателни (има – няма, имаше – нямаше, чу – не чу, виждаше се – не се виждаше).
Зад. 2 Двата текста си приличат по смисъла на посланието, което носят, а се различават по изразните средства.
Зад. 3         Не те измести никой
            Не те измести никой в тази къща.
            И столът ти е празен в моя кът,
            и в книгата ми никой не обръща
            листа – недоизчетен този път.
            Когато зъзна никой не намята
            с любов на плещите ми топъл шал
            и в жега, с витошка вода налята,
            не ми е нежно чашата подал.
                                               Елисавета Багряна
              ♦ Темата на творбата е любовният копнеж, болезнената нужда от всепоглъщащата споделена любов, която героинята някога е изпитала. С употребената четири пъти форма на отрицателното местоимение никой се подчертава, че любимият е единствен, че споделените мигове са били тъй красиви, че не може нищо да ги замени.

Страница 65

Зад. 4 Единствено число – й; множествено число – и.

            ♦ В следващите изречения отрицателното местоимение изпълнява службата на подлог и се съгласува със  сказуемото по число (някои (мн.ч.) – предпочитат (мн.ч.).

            Отрицателните местоимения са оцветени в червено, а сказуемите са подчертани.

            Там, където владее мъглата, никой не иска тя да се вдигне. В мъглата никой не протяга ръце, търсейки другия.

            Като облича тези дрехи, Пепеляшка отива на празника, и там никой не може да я разпознае.

            Никои не го чакат. Никои не го търсят. Никои не го викат.

            Убеден е, че никой не го разбира и никой никога не е преживявал това.

            ♦ В следващите изречения отрицателното местоимение изпълнява службата на определение и се съгласува по число с думата, която определя (тя е подчертана).

            Голямо, безкрайно ледено поле, което ничие око още не беше виждало и на което ничий крак не бе стъпвал.

            По едно време ми идва наум да почна да викам, но градчето е далече, кой ще ме чуе, а и цялото градче тъмно, ничий прозорец още не е запален.

            Очите му на бито куче не срещнаха ничии очи, плъзгаха се отгоре по всичко, което им се изпречи, виждащи нещо далечно.

Зад. 5 - Има ли някого с тебе?

           - Казах ти вече, че няма никого.

           - Е, никой ли от вашия клас не остана?

           - Никого не можах да убедя, че трябва да сме заедно. 

Зад. 6 Иван подлог утре обстоятелствено пояснение ще разбере сказуемо истината допълнение (пряко) за Петър определение (несъгласувано).

Преобразуване: Никой никога няма да разбере нищо за никого.

Страница 68

Зад. 1 Отг. Г)
Всякога е местоименно наречие.
Зад. 2 Отг. Г)
За всекиго (допълнение) от нашия клас това е приятно място.
Зад. 3 Отг. А)
Всяка година идваме тук.
Зад. 4 Отг. А) и Отг. Б)
Зад. 1 Всякой от нашия клас знаеше това.
            За всякого от нашия клас това беше ясно.
            Той е изял всичкия шоколад.
            Всичкият шум нахлуваше в стаята.
            Ще изберат всякого от вас.
            Всякой има право на мнение.
Зад. 2 – Госпожо Иванова, ще има ли награда за всекиго от участниците?
            - Да, всеки ще бъде поощрен за участието си.
            - Чудесно, нека всекиму (или на всекиго) да има награда. А как ще бъдат отличени най-добрите?
            - За всекиго от тях ще има специален подарък.

Страница 69

Зад. 3 Иван подлог утре обстоятелствено пояснение може да  разбере сказуемо истината допълнение (пряко) за Петър определение (несъгласувано).

Преобразуване: Всякой всякога може  да разбере всичко за всякого.

Зад. 4 Обобщително местоимение: всеки
            Отрицателно местоимение: никой
            Неопределително местоимение: някаква
            Притежателно местоимение: пътя ú, гласът ú, кожата ú
            Относително местоимение: които, който

Зад. 5 • Лесно и скоро се сприятелява с всекиго, има широки познанства, умилква се най-доверчиво и ласкаво, като котка.
                                                                                  Йордан Йовков
            • Всичко да стане най-после, аз сама ще си отговарям. Пред всекиго.
                                                                                  Димитър Талев
            • Свикнал на самотия и спокойствие, той се боеше от всякаква промяна, още повече пък от едно пътуване.
                                                                                  Йордан Йовков
            • Слава богу, поне пътят ми беше много добре познат, можех да го премина във всякакво състояние.
                                                                                  Павел Вежинов
            • Спо,ед него човек може да бъде болен от всякаква болест, но яде ли си – опасност няма.
                                                                                  Йордан Йовков

Зад. 6 Тук всичко ми харесва. Тук нищо не ми харесва.

Страница 72

Зад. 1 Отг. Б)
Местоименията кой, който, никой могат да изпълняват службата на подлог, зощото са в именителен падеж.
Зад. 2 Отг. В)
Го, кого, никого, всекиго са винителните форми на местоименията той, кой, никой, всеки и затова могат да изпълняват службата на допълнение в изречението.
Зад..3 Отг. В)
Зад. 4 Отг. Г)
Зад. 5 Отг. Г)
От кого мога да науча телефона ú?
Зад. 6 Отг. Б)
Избраха кандидата, когото изслушаха последен.
Зад. 7 Отг. Б)
Гостът, чиито разкази ни се сториха много интересни, през цялото време се усмихваше.


Зад. 1 Обобщително местоимение: всеки, всичко
            Неопределително местоимение: някой, някой
            Възвратно лично местоимение: се вие, се чуват, се е спотаило, се прибере
              Кратката винителна форма на възвратното лично местоимение служи за образуване на възвратни форми на глаголите.         
           ♦ Петко Ю. Тодоров рисува красива и ярка картина на една зимна нощ. Чрез употребата на обобщителните и неопределителните местоимения писателят постига внушението за общовалидност и всеобхватност на описваните действия.

Страница 73

Зад. 2 Използвайки местоименията никой, всеки, всички,  момчетата успяват да скрият истината и да не назоват името на момчето, счупило стъклото.

Зад. 3 Местоименията, които означават говорещия са оцветени в червено, тези, които означават предмета на общуване,  са изписани с удебелен шрифт, а означаващите слушащия - в синьо.

           - Ти смяташ, че няма извънземни цивилизации. Аз пък съм на противното мнение. Според мене те са безкрайно далече от Земята и затова техните сигнали не достигат до нас. Или пък сигналите им достигат до нас, но са неясни за нас, не ги разбираме...

Местоимението нас (л. мест., 1л., мн.ч., вин.п. – нас (ни), употребено 3 пъти, има обобщаващ смисъл и означава всички хора на земята.

Зад. 4  Допусната е правописна грешка при изписването на местоимението ú – не е поставено задължителното ударение;  не са поставени тирета при записването на пряката реч.

           – Гледайте, гледайте  – парче злато пада от планината!

           – Отде ли се е взело?

           – От небето трябва да е. Чувал съм от баба, че на баба ú баба ú казала на баба ú...

           – Що бре?...

           – Че небето е пълно със злато...

♦ Местоимения в текста са:

• се – възвратно лично  местоимение, кратка форма

• ú – притежателно местоимение, 3 л., ед.ч., ж.р., кратка форма

• що (остаряла, рядко използвана форма на какво) – въпросително местоимение за предмети и животни

Страница 76

Зад. 1 Отг. в)
аз пиша - 1л., ед.ч., сег.вр. Езикови термини (основна форма)
Зад. 2 Отг. а)
Зад. 3 Отг. б)
Зад. 4 Отг. в)
той ще ходи, той ще мисли, той ще следи
Зад. 5 Отг. а)
играеме вместо играем
Зад. 6 Отг. в)
четът вместо четат Няма глагол, който да завършва на -ът.
Зад. 7 Отг. а)
плетé (пуловер) - сегашно време
плéте (до късно) - минало свършено време

Зад. 1 • започват - започвам, ιιι спр., 3л., мн.ч., сег.вр.
• заселват - заселвам, ιιι спр., 3л., мн.ч., сег.вр.
• дочува - дочувам, ιιι спр., 3л., ед.ч., сег.вр.
• не познават - познавам, ιιι спр., 3л., мн.ч., сег.вр.
• е - съм, 3л., мн.ч., сег.вр.
• поема - поемам, ιιι спр., 3л., ед.ч., сег.вр.
• прекосяват - прекосявам, ιιι спр., 3л., мн.ч., сег.вр.
• достигат - достигам, ιιι спр., 3л., мн.ч., сег.вр.
• навлиза - навлизам, ιιι спр., 3л., ед.ч., сег.вр.
• обявява - обявявам, ιιι спр., 3л., ед.ч., сег.вр.
• виждат - виждам, ιιι спр., 3л., мн.ч., сег.вр.

• започват да заселва - съставно глаголно сказуемо
• е необичайна - съставно именно сказуемо

Страница 77

Зад. 2 • засвири - мин.св.вр.
           • пристигна - мин.св.вр.
           • носеше - мин.несв.вр.
           • имаше - мин.несв.вр.
           • имаха - мин.несв.вр.
           • чуваше се - мин.несв.вр.
           • се стичаха - мин.несв.вр.
           • пристига - сег.вр
           • мислеха - мин.несв.вр.
           ♦ За описание е подходящо минало несвършено време.
Зад. 3 Когато Маугли се опомня, усеща, че го пипат твърди и силни малки ръце, а после някакви клони го шибват през лицето и през тях той съзира как долу Балу буди цялата джунгла със своите викове, а Багира се катери по стъблото и всичките ú зъби блестят. Маймуните тържествуващо вият, бягат към високите клони, където Багира не смее да ги последва и крещят, че тя  ги е забелязала, че целият Народ на джунглата им се възхищава заради тяхната ловкост и хитрост.
           След това хукват по дърветата, а хукването на маймуните по дърветата е нещо, което никой не може да опише. Там те си имат свои пътища и кръстопътища, нанагорнища и нанадолнища, всички по петдесет или седемдесет или сто фута над земята, по които, ако има нужда, могат да се движат дори и нощем.
• се опомни - мин.св вр.
• усети - мин.св вр.
• пипат - сег.вр.
• шибнаха - мин.св вр.
• съзря - мин.св вр.
• будеше - мин.несв вр.
• се катереше - мин.несв вр.
• блестяха - мин.несв вр.
• виех - мин.несв вр.
• бягаха - мин.несв вр
• не смееше - мин.несв вр
• последва - мин.св вр
• крещяха - мин.несв вр
• забеляза - мин.св вр
• се възхищава - сег.вр.
• хукнаха - мин.св вр
• е - сег.вр.
• не може - сег.вр.
• да опише - сег.вр.
• имат - сег.вр.
• могат - сег.вр.
• се движат - сег.вр.
• има - сег.вр.

Страница 77

Зад. 2 • засвири - мин.св.вр.
           • пристигна - мин.св.вр.
           • носеше - мин.несв.вр.
           • имаше - мин.несв.вр.
           • имаха - мин.несв.вр.
           • чуваше се - мин.несв.вр.
           • се стичаха - мин.несв.вр.
           • пристига - сег.вр
           • мислеха - мин.несв.вр.
           ♦ За описание е подходящо минало несвършено време.
Зад. 3 Когато Маугли се опомня, усеща, че го пипат твърди и силни малки ръце, а после някакви клони го шибват през лицето и през тях той съзира как долу Балу буди цялата джунгла със своите викове, а Багира се катери по стъблото и всичките ú зъби блестят. Маймуните тържествуващо вият, бягат към високите клони, където Багира не смее да ги последва и крещят, че тя  ги е забелязала, че целият Народ на джунглата им се възхищава заради тяхната ловкост и хитрост.
           След това хукват по дърветата, а хукването на маймуните по дърветата е нещо, което никой не може да опише. Там те си имат свои пътища и кръстопътища, нанагорнища и нанадолнища, всички по петдесет или седемдесет или сто фута над земята, по които, ако има нужда, могат да се движат дори и нощем.
• се опомни - мин.св вр.
• усети - мин.св вр.
• пипат - сег.вр.
• шибнаха - мин.св вр.
• съзря - мин.св вр.
• будеше - мин.несв вр.
• се катереше - мин.несв вр.
• блестяха - мин.несв вр.
• виех - мин.несв вр.
• бягаха - мин.несв вр
• не смееше - мин.несв вр
• последва - мин.св вр
• крещяха - мин.несв вр
• забеляза - мин.св вр
• се възхищава - сег.вр.
• хукнаха - мин.св вр
• е - сег.вр.
• не може - сег.вр.
• да опише - сег.вр.
• имат - сег.вр.
• могат - сег.вр.
• се движат - сег.вр.
• има - сег.вр.

Страница 81

Зад. 2 ♦ Терминът деятелен залог насочва към това, че лицето (предметът), поставено в позицията на подлог, е действителен вършител на действието. Логическият вършител на действието съвпада с граматическия вършител (подлог):
            • Иван бие Драган. Иван е действителен вършител на действието.
            ♦ Терминът страдателен залог насочва към това, че лицето ( предметът), поставено в позицията на подлог, не е вършител на действието, а е засегнато от него (страда от него). Логическият вършител на действието не съвпада с граматическия.
            • Драган е бит от Иван.  Иван пак бие Драган, но вече не е означен като подлог, а като непряко допълнение.
            ♦ Страдателният залог е много полезен, когато искаме да скрием действителния вършител на действието: Драган е бит. Иван не се споменава въобще.  Докато в изречението Иван бие деянието му е видно.
            ♦ Страдателният залог ни дава възможност  да подчертаем обекта на действието. Сравни: Костите са изградени от здраво поресто вещество и Здраво поресто вещество изгражда костите. Обект на действието изграждане са били костите и в първото изречение това се подчертава чрез страдателния залог.
Зад. 3 • има - деятелен залог
           • притежава - деятелен залог
           • са начленени - страдателен залог
           ♦ Термини: майският бръмбар, елипсовидна форма, твърди и ципести крила
Зад. 4 Слънцето огрява мраморния площад. Най-малките рисуват по него Снежанки, джуджета и чудновати животни, а уверените ръце на по-големите създават странни роботи и космически кораби.
           Малките художници изцяло са погълнати от чудния свят на въображението.
Зад. 5  Деятелен залог: (Децата) се радват, се съживяват (мечтите на малките художници)
            Страдателен залог: се сътворяват (от тях); се оценяват (от компетентно жури)
Зад. 6  Костите са изградени от здраво поресто вещество, с голямо количество калций.
            Луната е изградена от леки материали, вероятно откъснати от земната повърхност при разделянето на планетата и нейния спътник.
           • са изградени (от здраво поресто вещество) - страдателен залог
           • е изградена (от леки материали) - страдателен залог
           ♦ В научния текст са предпочетени глаголни форми за страдателен залог, защото в него са важни означените  като обект на действието предмети.

Страница 84

Зад. 1 Отг. в)
изведен - мин.страд.прич., образувано от глагола  (да) изведа
Зад. 2 Отг. в)
пееха - гл., 3 л., мн.ч., мин.несв.вр., ι спр.
Зад. 3 Отг. в)
Причастията не се изменят по лице и затова се наричат нелични глаголни форми.
Зад.1 А. Сродни думи:
• горящата - сег деят прич.
• изгорено - мин.страд.прич.
• изгорял -мин.деят.прич.
• прегорели - мин.деят.прич.
• догарящ - сег.деят.прич.
         Б. • горя - гл., 1л., ед.ч., сег.вр.,ιι спр.
              • гориш - гл., 2л., ед.ч., сег.вр.,ιι спр.
♦ Думите горя и гориш не са сродни, а форми  (за 1. и 2. лице) на една дума - горя.
♦ Горя е сродна на думите от текст А.

Зад. 2 Глаголи и причастия от други глаголи можем да образуваме с помощта  на представки на, над, из, от, пре, про  и др.;наставки -вам, -на и др.; наставки за причастия - щ, -ещ, -ящ, -ащ, -л, -н, - т, -ейки, -айки   
• път - пътувам,  пътуващ, пътувал, пътуван, пътувайки,пропътувам, пропътувал, пропътуван, пропътувайки, отпътувам,и др.
• ход - ходя, ходещ, ходил, ходел, ходен, ходейки, проходя, проходил, проходел, прохождам, прохождащ, прохождал, прохождайки и др.
• град - градя, градил, граден, изградя, изградил, изграден, изграждам, изграждащ, изграждал, изграждайки,  преградя, преградил, преграден, преграждам, преграждащ, преграждал, преграждан, преграждайки и др.
• строй - строя, строящ, строил, строял, строейки, построя, построил, построявам, построяващ, простроявал, построявайки, достроя, застроя, пристроя, презастроя, презастроявам, надстроя,надстроявам (образувай причастия от последните осем глагола)
• бяг - бягам, бягащ, бягал, бяган, бягайки, пробягам, пробягал, пробяган, пробягвам, пробягващ, пробягвал, пробягван, пробягвайки, надбягам, надбягвам, избягам, избягвам, отбягвам (образувай причастия от последните пет глагола)
От тези съществителни  могат да се образуват много глаголи и причастия.

Зад. 3 Огънят гори: горящ огън
                                   горяща главня
                                   горящо дърво
                                   горящи въглени
♦ Причастията са сегашни деятелни - формите за трите рода и мн. ч.
Децата запалиха огън: запален огън
                                         запалена главня
                                         запалено дърво
                                         запалени въглени
♦ Причастията са минали страдателни - формите за трите рода и мн. ч.

Страница 85

Зад. 4 • летящата - сег.деят.прич., ж.р., ед.ч., чл.
           • притихналите - мин.деят.прич., ср.р., мн.ч., чл.
           • притихналото - мин.деят.прич., ср.р., ед.ч., чл.
           • притихналия - мин.деят.прич., м.р., ед.ч., чл.
           • пожънатите - мин.деят.прич., ж.р., мн.ч., чл.

Зад. 5 Разлика, която трябва да бъде отразена: в първата картинка виждаме падащи (сег.деят.прич.) листа, а във втората листата са паднали (мин.деят.прич.).

Зад. 6 Двойките словосъчетания съдържат един и същи смисъл; глаголите и съответните им причастия са в един и същи залог и време:
• момичето, което пее (гл., сег.вр., деят.залог) → пеещият (сег.деят.прич.)
• изчезна (гл., мин.св.вр., деят.залог) → изчезналият (мин.св.деят.прич.)
• се повреди (гл., мин.св.вр., страд. залог) → повреденият (мин.страд.прич.)
Зад. 7 • блестящ - сег.деят.прич
           • витото - мин.страд.прич.
           • летящ - сег.деят.прич.
           • тътрейки - деепричастие
           • отрупани - мин.страд.прич.
           • събрана - мин.страд.прич.
♦ Обособени части: отрупани с кал, събрана по селата.

Страница 88

Зад. 1 Отг. а)      чел
Останалите думи са прилагателни имена.
Зад. 2 Отг. б)     зачервен
червен - прилагателно име; почервенял - мин.деят.прич.; червенеещ се - сег.деят.прич.-
Зад. 3 Отг. в)     закъснели
Зад. 4 Отг. в)     пели

Зад. 1 Текст А. Тя дошла откъм крайния геран, позлатила пръстените на желязната верига, навела се над кофата, намокрила ясно чело и силно я люшнала във въздуха.
              Почукала на вратата на малката воденичка, събудила Михо воденичаря. Станал Михо, наметнал брашняната абичка, запушил с голямата черногорска лула и тръгнал надолу към буренясалия яз.  (Ангел Каралийчев)
причастие             вид на причастието           гл., от който е образувано            служба в изречението
• дошла -           мин.св.деят.прич.,       (да) дойда;                                сказуемо
• позлатила -  мин.св.деят.прич.,        (да)позлатя ;                           сказуемо 
• навела -         мин.св.деят.прич.,        (да) наведа;                              сказуемо
• намокрила -   мин.св.деят.прич.,        (да) намокря;                           сказуемо
• люшнала -     мин.св.деят.прич.,        (да) люшна;                              сказуемо
• почукала -     мин.св.деят.прич.,         (да) почукам;                           сказуемо
• събудила -     мин.св.деят.прич.,         (да) събудя;                             сказуемо
• станал -        мин.св.деят.прич.,         (да) стана;                              сказуемо
• наметнал -   мин.св.деят.прич.,         (да) наметна;                          сказуемо
• запушил -      мин.св.деят.прич.,         (да) запуша;                            сказуемо
• тръгнал -     мин.св.деят.прич.,         (да) тръгна;                           сказуемо
• буренясалия - мин.св.деят.прич.,     (да) буренясам;                      съгласувано определение

Текст Б. В дъното на двора стои нова каручка с желязна обковка и с изписани ритли. Тя е натъпкана до половината със сено, а върху сеното е метната шарена черга, съвсем нова. Крайчетата ú са преметнати през ритлите. Нейната жива и весела пъстрота свети празнично, с усмивка и с доброта. Върху нея, увито в купешко алено юрганче, спи малко дете. То цялото е покрито и не се вижда нищо от него.  (Елин Пелин)
причастие                 вид на причастието           гл., от който е образувано            служба в изречението
• изписани -          мин.страд.прич.,        (да) изпиша;                             съгласувано определение
• натъпкана -      мин.страд.прич.,         (да) натъпча;                          сказуемо (част от гл. форма за страдателен залог)
• метната -        мин.страд.прич.,          (да) метна;                             сказуемо (част от гл. форма за страдателен залог)
• преметнати -  мин.страд.прич.,          (да) преметна;                       сказуемо (част от гл. форма за страдателен залог)
• увито -             мин.страд.прич.,          (да) увия;                                 обособено съгласувано определение
• покрито -         мин.страд.прич.,           (да) покрия;                            сказуемо (част от гл. форма за страдателен залог).
Зад. 2 • изживях - изживял, изживели; изживян, изживени;
• засях - засял; засели; засят, засети;
• извървях - извървял, извървели; извървян, извървени;
• разлях - разлял, разлели; разлят, разлети;

Страница 89

Зад. 3 • Оградата не е боядисана.        Небоядисаната ограда.
           • Книгата не е прочетена.          Непрочетената книга.
           • Рибата не е изпържена.            Неизпържената риба.
           • Копчето не е зашито.               Незашитото копче.
Зад. 4 • Хората, събрани пред театъра, очакваха премиерата.
           • Хората, които бяха събрани пред театъра, очакваха премиерата.
Зад. 5 Тема на текста: Вярата на човека
           ♦ В първите две изречения поетът е предпочел страдателен залог, а в третото – деятелен, но използвайки повелителната глаголна форма бдете!
           ♦ Поетът предпочита тези форми, за да подчертае, че няма сили, които могат да погубят вярата на човека.
Зад. 6 Този български владетел продължил да присъединява славянски племена. Като се възползвал от пораженията на аварите, нанесени от Карл Велики, той навлязъл в техните предели и присъединил към българската държава славяните от Долна Панония и Трансилвания.

Страница 92

Зад.1 Отг. а) пеещ
Останалите думи са съществителни имена.
Зад. 2 Отг. б) червенеещ се
Червен – прил. име; почервенял – мин.деят.прич.; начервен –мин.страд.прич
Зад. 3 Отг. в)
Закъсняващи
Зад. 4 Отг. б)
Неможещи (хора)
Зад. 1 • живея – живеещ, живян
Защо живеещите (подлог) най-близо закъсняват най-често?
• Сея – сеещ, сят
Тази нива уж е сята (сказуемо, част от гл. форма за страдателен залог), а нищо не е поникнало.
• Вървя – вървящ, вървян
Този път вече е вървян (сказуемо,част от гл. форма за страдателен залог ) от мене и затова не ме плаши.
• Разливам – разливащ, разливан
Моето братче, разливащо (обособено съгласувано определение на братче) всяка чаша, ще трябва да се научи и да бърше.
Зад. 2 • блестящите – сег.деят.прич., означава признак, резултат от действие, едновременно с действието на глагола сказуемо;
• Цъфнали – мин.деят.прич., означава признак, резултат от действие, предходно спрямо действието на глагола сказуемо
♦ И двете причастия в текста са съгласувани определения (блестящите релси; цъфнали шипки)
Зад. 3 • Пеещите девойки отминаваха.
• От прозорците на пристигащия влак надничат пътници.
• Подаващо рошава глава над върхарите, слънцето огрява всичко наоколо.
Зад. 4 Различните причастия променят представата за времето (събралите се – преди; събиращите се – сега) и за вършителя на действието (събраните – от някого; събралите се – сами).
• Хората, събрани пред театъра, очакваха премиерата.
• Хората, събрали се пред театъра, очакваха премиерата.
• Хората, събиращи се пред театъра, очакваха премиерата.

Страница 93

   Сегашните деятелни причастия са подчертани.
Зад. 5 Във второто изречение частицата не е написана отделно, защото се говори за знаещите, не за незнаещите.
           • Не са нужни незнаещи задълженията си хора, а знаещи.
           • В този случай ще помогнат не знаещите, а умеещи хора.
Зад. 6 Пътят към дълбините на световния океан е не по-малко вълнуващ от пътя в Космоса.
            Корабоплаването води началото си от дълбока древност. С него започват подводните изследвания, които имат огромно значение.
Зад. 7  • Невиждащо нищо, момичето протегна ръце в тъмнината.
            • Невярващите хора трудно разбират вярващите.
            • Непрелитащи тук, птиците не бяха виждани от никого.
            • Нетанцуващите салса да се дръпнат встрани, за да освободят място за танцуващите.
Зад. 8  • Децата, които подскачаха и се смееха, приличаха на ята чуруликащи птичета.
Зад. 9 Би могъл да се предпочете израза, в който липсват глаголни форми, защото целта в случая е да се привлече вниманието на публиката, като се подчертае предметът, а не действието:
            • Червени шапчици… и кошнички с лакомства! Аплодисменти!
Зад. 10Сегашните деятелни причастия се използват в писмената реч, при официалното общуване и в научния стил.

Страница 96

Зад. 1 Отг. г)
Тичайки, момчето си подсвирква.
Зад. 2 Отг. в)
Изучавайки вселената, астрономите използват телескопи и космически сонди.
Зад. 3 Отг. в)
Той влезе, не мислейки за резултата.
Зад. 1 Изразите с деепричастие са обособени обстоятелствени пояснения (изписани са с удебелен шрифт).
• Те вървяха като смерч през природата, изтръгвайки тревата от корен.
• Продължи да гледа към пътеката, усещайки топлия въздух.
• Едрите кварцови камъни покалдъръма седефено лъщяха, отразявайки зарите на деня.
• Свирейки злокобно, вятърът се втурваще през вратите и прозорците на къщите.
• Примижавайки срещу слънцето, кучето лениво махаше с опашката си.
• Облаците, събирайки се застрашително над върха, заплашваха земята с пороен дъжд.
• Държейки в една ръка цветето, той отвори кутията с бонбони.
Зад. 2 • Децата се трупаха пред вратата, очаквайки празника да започне.
• Гледайки разсеяно през прозореца, тя си мислеше за преживяното вчера.
• Той докосваше леко пианото, свирейки нежна мелодия.
• Отваряйки дневника, учителката небрежно поглежда към първите редове.

Страница 97

Зад. 3 • Тя пристъпваше бавно, внимавайки да не вдига шум.
• Прелиствайки лист по лист, старецът си припомняше отминалото време.
• Птицата, очертавайки големи кръгове, бавно се спускаше надолу.
• Вземайки кутията в ръце, тя кимна леко с глава.
.
Зад.4 • Тя, поглеждайки към всеки, се усмихваше.
• Рибата, плъзгайки се под камъните, извиваше сребристото си тяло.
• Дървото, огъвайки се от вятъра, сякаш простенваше.
• Високият мъж, дърпайки въжето, викаше припряно към останалите.
• Морето, прииждайки бързо, заливаше опустелия бряг.
.
Зад. 5 • вложил – мин.деят.прич., м.р., ед.ч.
• преливаща – сег.деят.прич., ж.р., ед.ч.
• завършвайки – деепричастие
• били – мин.деят.прич., ср.р., ед.ч. (от спомаг. гл. съм)
• насочени – мин.страд.прич., ср.р., мн.ч.
• показвайки - деепричастие

Страница 100

Зад. 1 Отг. г)
пея – основна форма на глагола – 1 л., ед.ч., сег.вр.

Зад. 2 Отг. г)

Зад. 3 Отг. а)
тичаше – 3л., ед.ч., мин.несв.вр. Запомни, че само формите за 2. и 3л., ед.ч., мин.несв.вр. имат окончание –ше.

Зад. 4 Отг. г)
той ще пише; той ще вземе; той ще каже – и трите глагола са от I спр.

Зад. 5 Отг. а)
Първата глаголна форма дόйде – сег.вр.
Втората глаголна форма дойдѐ – мин.св.вр.

Зад. 6 Отг. в)
четох – мин.св.вр.

Зад. 7 Отг. в)
беше нарисувал – мин.предв.вр.
.
Зад. 1 Сказуемите в текста са подчертани.
            Върти ни животът под жаркото слънце
                        и трием нозе от горещия камък…
            Но щом вечерта от небето се спусне…
                        ще взема тромпета и ще седна на прага…
            Трябва да свиря, трябва да срутя
                        тишината – само викът да остане.
                                                           Борис Христов
♦ Глаголни форми:
• върти – сегашно време
• трием– сегашно време
• се спусне – сегашно време
• ще взема – бъдеще време
• ще седна – бъдеще време
• трябва – сегашно време
• свиря – сегашно време
• трябва – сегашно време
• срутя – сегашно време
• остане - сегашно време

Страница 101

Зад. 2 Цъфва дрянът, цъфват брястът и ивата. Около кошера се чуват първите песни с жужене, напомнящо каракачански припев край сламена колиба. Литват първите пчели и се завръщат с пълни кошници. Стражата на входа ги приветства, работничките вътре се втурват да помагат. Царицата майка закръжава, обикаля владенията и одобрява подредбата на клетките.

Зад. 3 Звънеше песента под ясното небе, ронеха се думите като зърна на тежки класове. Индже слушаше. Нещо сладко се топеше в гърдите му, от очите му се проронваше сълза и падаше върху бялата грива на коня му. Първата сълза, която Индже беше пролял през живота си.

Зад. 4 • се превърна – минало свършено време
• е – сегашно време
• съобщи – минало свършено време
• постави – минало свършено време
• се забавляват – сегашно време
• готвят – сегашно време
• ще проверят – бъдеще време
• ще се превърне – бъдеще време
• изпробва – минало свършено време
• каза – минало свършено време
• се държеше – минало несвършено време
• се знае – сегашно време
• е направена – минало свършено време, страдателен залог
.
♦ Глаголните форми, разпределени според това какво действие спрямо момента на говоренето означават:
• предходно действие – се превърна, съобщи, постави, изпробва, каза, се държеше, е направена
• съвпадащо действие – е, се забавляват, готвят, се знае
• следходно действие – ще проверят, ще се превърне

Страница 104

Зад. 1 Отг. г)
Той е хвърлил мрежата.

Зад. 2 Отг. а)
От разказа става ясно, че авторът е ходил в Париж и добре го познава.

Зад. 3 Отг. б)
Момчето е победило в конкурса за есе. Просто сказуемо, изразено с форма за минало неопределено време.
Отг. а) е победител – съставно именно сказуемо
Отг. в) стана победител – съставно именно сказуемо
Отг. г) е признато – страдателен залог

Зад. 4 Отг. г)
чел съм – минало неопределено време

Зад. 5 Отг. в)
Той ще нарисува море.

Зад. 1 В текста са употребени следните глаголни форми:
сложни глаголни форми – сте виждали, са построени
прости глаголни форми: плуват, потъват, изместват, е, се предвижват, се намира, потъва, е, изплува, се подчинява, се подчиняват, е.

Страница 105

Зад. 2 И двете глаголни форми - описва и сравнява, са в сегашно време.
Редактиран вариант:
Народният певец описва българската девойка, сравнявайки я с „ясно слънце“. Той характеризира очите ú като ги оприличава на „черни череши“, а зъбите ú – на „бисер“. Снагата на героинята е сравнена с „тънка топола“.

Зад. 3 Предпочитаното глаголно време в стиховете на Вазов е минало неопределено: пътувал съм, скитал съм, ходил съм, виждал съм.
♦ При промяна на глаголите в минало свършено време – пътувах, скитах, ходих, виждах, се създава усещането за отминалост; действието е извършено и е приключило. Минало неопределено време, при което резултатът от действието се проявява в момента на говоренето, създава усещането за  перспектива – този резултат винаги ще е налице.

Зад. 4 резултат от действие, важен за момента, за който се говори:
• Изработил съм модела и мога да участвам в състезанието.
• Научил съм си урока по физика. Нека ме изпитат.
траен резултат, който се е превърнал в качество на вършителя на действието:
• Завършил съм 7. гимназия.
• Младият конструктор е изобретил уред с широко приложение.
действие, извършвано многократно:
• Пътували сме много пъти със самолет
• Плавала съм всяко лято с параход.

Зад. 5 Употребеното в диалозите минало неопределено време буди смях, защото героите лъжат самохвално.

Страница 108

Зад. 1 Отг. г)
Той беше хвърлил мрежата.

Зад. 2 Отг. а)
Когато отидох у тях, той вече беше заминал за Париж.

Зад. 3 Отг. б)
Момчето щеше да победи в конкурса за есе. Сказуемото щеше да победи е просто, защото това е глаголът (да) победя в бъдеще време в миналото; но  формата, с която се изразява това глаголно време (бъдеще време в миналото), е сложна, защото се състои се от два глагола: спомагателният щеше и основният победи.
Отг. а) Момчето беше победител в конкурса за есе. Съставно именно сказуемо
Отг. в) Момчето стана победител в конкурса за есе. Съставно именно сказуемо
Отг. г) Момчето беше признато за победител в конкурса за есе. Страдателен залог

Зад. 4 Отг. б)
Вчера щях да чета тази книга.

Зад. 5 Отг. в)
Той щеше да нарисува море.

Зад. 1 Глаголи, употребени в текста:
• разхождах се – мин.св.вр.
• прегръщаше – мин.несв.вр.
• крачех – мин.несв.вр.
• долитна – мин.св.вр.
• седна – мин.св.вр.
• погали – мин.св.вр.
• обърнах се – мин.св.вр.
• погледнах – мин.св.вр.
• беше кацнал – мин.предв.вр.
• довлякъл беше – мин.предв.вр.
• беше кацнал – мин.предв.вр.

Страница 109

Глаголите в текста са подчертани (обърни внимание – глаголите, а не сказуемите).
Зад. 2   Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.
♦ Всички глаголи са в минало свършено време.
♦ Описанието на чудната лятна нощ в текста на Елин Пелин е цялостно, завършено, красиво, поетично, хармонично. Внушава представата за вечност. Това внушение, разбира се, е постигнато чрез  умело подбраните думи (лексиката), чрез изразните средства: епитетите и олицетворението, но важна роля има и единното глаголно време.
            Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш беше изчезнало, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята щеше да отвори страстните си гърди и щеше да замре в наслада.
♦ Описанието на лятната нощ след трансформацията, създава усещането за дисхармония, разрушаване на цялото. Променяйки глаголните времена, виждаме колко съществено е значението им за постигане на съвършенството в текста на Елин Пелин.

Зад. 3  Хубаво утро през ранна пролет. Слънцето изгря и погледна в малката градинка.

            В градинката имаше два кошера пчели. Пчеларят бе донесъл да им сложи вечерта малко мед, за да ги подсили. Той бе изтървал на току-що изникналата зелена тревица една медна капка. Десетина пчели от единия кошер и десетина от другия бяха излезли и сега се караха и боричкаха за нея.  (Иван Василев)

♦ Действията, означени с минало предварително време бе донесъл и бе изтървал, са ориентирани спрямо изгря и погледна, а бяха излезли – спрямо се караха и боричкаха.

Зад. 4  Опитай се да си представиш своя живот без тях и ще разбереш какво са те за тебе. Разбира се, най-големият дял се пада на мама. Без нея ти нямаше да дойдеш на света. А щеше ли да пораснеш голям, здрав и хубав без слънцето на нейната усмивка?

            Ако я нямаше баба, кой щеше да те заведе в чудния свят на приказките, кой щеше да те запознае с доброто и злото, с красивото и грозното, преди още да познаваш буквите? Кой щеше да те научи да разбираш говора на тревите, птиците и звездите?    (Атанас Стоянов)
♦ Сложни глаголни форми, използвани в текста са:

   • нямаше да дойдеш – бъдеще време в миналото
   • щеше да пораснеш – бъдеще време в миналото
   • щеше да заведе – бъдеще време в миналото
   • щеше да запознае – бъдеще време в миналото
   • щеше да научи – бъдеще време в миналото
♦ В текста преобладават формите за бъдеще време в миналото. Това глаголно време много често означава планувани, но неосъществени действия. Напр. Щях да излизам с приятели, но заваля дъжд. Действието излизане не е осъществено; или Тази година щяхме да ходим на море, но се случиха разни неща. Действието ходене (на море) не е осъществено. Но в текста на Атанас Стоянов бъдеще време в миналото означава осъществени действия, които имат съществена роля в настоящето и бъдещето.

Страница 112

Зад. 1 Отг. а)
Той си е купил билет и може да влезе в залата.

Зад. 2 Отг. б)
Момчето беше победило в миналия конкурс и спечели награда.

Зад. 3 Отг. в)
щях дя пея

Зад. 4 Отг. в)
минало свършено време (запя, блеснаха, закапаха) и минало несвършено време (проникваше)

Зад. 5 Отг. а)

Зад.1 Авторът предпочита система от глаголни форми с основно минало свършено време, когато разказва случката (започна да работи, пристигна, запита).
С глаголни форми за минало несвършено време са означени повтарящи се действия (мажеше, очукваше, забиваше).
В репликите на героите са употребени глаголни форми за сегашно време (видиш, изцапват, работя) и бъдеще време (ще скроим).

Страница 113

Зад.. 2 Лукчо започва да работи в дюкянчето на майстор Гроздан и напредва бързо в обущарския занаят: маже канапа с восък, очуква подметките, забива кабари в обущата, взема мярка на клиентите. Пристига и едно семейство стоножки, баща и двама сина, които се казват Стоножко и Стокрачко и не се свъртат на едно място. Лукчо пита винаги ли децата са така немирни. Бащата Стоножка обяснява, че сега са кротки като агънца и че трябва се видят, когато майка им ги къпе: докато мие предните им крака, те изцапват задните, когато започне да мие задните, те изцапват предните. Всеки път, когато ги къпят, отива по един сандък сапун.

Зад. 3Текст А. • се беше притиснало – минало предварително време
• изглеждаха – минало несвършено време
• заспа – минало свършено време
• остана – минало свършено време
• щяха да прекарат – бъдеще време в миналото
• заякнеха – минало несвършено време
• щеше да следва – бъдеще време в миналото
Текст Б. • отиде си – минало свършено време
• бе показало – минало предварително време
• стоеше – минало несвършено време
• протягаше се – минало несвършено време
• не тръгваше – минало несвършено време
• се търкулна – минало свършено време
• поизми – минало свършено време
• се освежи – минало свършено време
• засия – минало свършено време
• напече – минало свършено време
• береше – минало несвършено време
• намери – минало свършено време
• беше – минало несвършено време
• изглеждаше – минало несвършено време
• щеше да отнесе – бъдеще време в миналото

Страница 118

Зад. 1 Отг. г)

Зад. 2 Отг. б)

Зад. 1 ♦ домашни думи: баба, бавачка, бавен, багра, бадем
♦ чужди по произход думи: багаж (от френски), база (от гръцки), бал (от френски), банка (от немски), барабан (от руски).

Зад. 2 ♦ мишка
           ♦ втората статия насочва към преностото значение на думата мишка

Зад. 3 Доказателства, че текстът е научен:
♦ темата
♦ съобщаването на установени факти
♦ използването на основно сегашно време
♦ използването на съобщителни изречения
♦ употребените ключови думи и термини: моторни превозни средства, двигател, колела, механизъм за управление, автомобилни състезания, дизелово гориво

Страница 119

Зад. 4 • директория – в директории (папки) се записват файловете. Една директория може да не съдържа никакви файлове или да съдържа стотици. Директориите могат да съдържат и други директории, позволявайки да се изгради йерархия от директории една в друга. Това позволява лесно да се организират данните.
• сървър – компютърна система, която предоставя услуги към други компютърни системи, наречени клиенти.
• юзър – потребител на компютърна система
• никнейм – условно име, псевдоним на потребител на компютърна система в интернет
• софтуер – компютърни програми, програмно осигуряване на компютър
• хардуер – вид техника. Употребява се предимно в сферата на информационните технологии. Компютърният хардуер е съвкупността от всички физически компоненти на компютъра, както и от всички периферни устройства като монитор, мишка, принтер, клавиатура

Зад. 4 Речникът е предназначение за забавление, а негови потребетели са геймъри – играчи на компютърни игри.

Страница 122

Зад. 1 Отг. б)                                                          Зад. 2 Отг. а)
пътека (път)                                                        боклук

Зад. 3 Отг. в)                                                          Зад. 4 Отг. в)
малък (малки)                                                         възпитание

Зад. 5 Отг. а)                                                          Зад. 6 Отг. г)
обида                                                                       история

Зад. 7 Отг. б)                                                          Зад. 8 Отг. г)
пързалка                                                                 оцет (оцетът)

Зад. 9 Отг. г)                                                           Зад. 10 Отг. в)
рождена (рожден)                                                  смутен (смут)

Зад. 11 Отг. б)                                                        Зад. 12 Отг. б)
известност (вест)                                               пролетта (пролет+та)

Зад. 1 Искам да бъдеш искрен, да говориш винаги истината и тогава ще станеш исполин и ще влезеш в историята.

Зад. 2 изстрелям (из-стрелям), изхвърля (из-хвърля), източа (из-точа), изшумоля (из-шумоля)
♦ Думите от зад. 2 са образувани с представка из.
.
Зад. 3 източа                                              искра                                             въстание
            изшумоля                                         разпореждам                                подценявам
            изток                                               разсъмва се                                  представка
            изхвръквам                                     растение                                       предразположен
            истина                                            разстояние                                   отдясно
            Искър                                              възхвалявам                                  подвиквам   

Страница 123

Зад. 4  лавина                                 подход                                  брезент
            агънце                                  купувам                                цимент
            мъгла                                    копая                                    инженер

Зад. 5вар – варта                                   нар – нара, нарът                               дървар – дърваря, дърварят                        овчар – овчаря, овчарят
            дар – дара, дарът                        фар – фара, фарът                            кравар – краваря, краварят
            жар – жарта                                 пъдар – пъдаря, пъдарят                   лозар –лозаря, лозарят

Зад. 6 Разположен в Западното полукълбо между Австралия и Азия, Тихият океан е най-голямата водна площ напланетата. Заема 165 милиона кв. км. Рядко над вълните му излизат върховете на малки вулканични острови като Хавайските.
            Морските планини носят името „гайоти“, наречени така на Арнолд Гайот, откривател на 19 подводни планини. Всъщност, оказва се, че тези планински вериги, свързани една с друга, опасват целия Световен океан. Гайотите са над 10 000, повечето в Тихия океан. Океанът е осеян с разломи – площта на тези бездни е 1% от дъното му, колкото целите Съединени щати! Най-дълбоките бездни, наречени абиси, се намират в Тихия океан край Филипинските, Марианските, Соломоновите острови.

Зад. 7 • лист, чист, пианист, сребрист – всички думи завършват на -ист, но само в подчертаните -ист е наставка;
• рана, подраня, ранна, ранен – -ран- е корен във всички думи, но само подчертаните са сродни думи;
• гост, гордост, кост, радост – всички думи завършват на -ост, но само в подчертаните думи -ост е наставка;
• брод, род, бродя, родител – всички думи съдържат -род-, но само в подчертаните думи род- е корен; сродни думи: род – родител и брод – бродя