домашни работи 5 клас

Страница 12

           Щурчо и Щурка

           Щурчо хвана Щурка под ръчица, поведе я през гъста горица - да занесат на Щуркина майка едно бяло цветенце от лайка.

          Отгде скокна жаба, та изкурка, трепна Щурчо, ахна булка Щурка, втурнаха се презглава двамина, пъхнаха се под лист от къпина... Сгушиха се, спасиха се тамо, жално им е, мъчно им е само, че си хвърли юнак Щурчо ножа и ботуша от мравешка кожа, че загуби Щурка хубавица дългата си черна ръкавица и си скъса на букова жила сукманчето от жабешка свила.                      Асен Разцветников

            Правопис:  Щуркина майка (майката на Щурка) се пише с главна буква; наречието за начин презглава, образувано от предлог (през) и същ. име (глава), се пише слято.

Зад. 1  Отг. А)  Текстът е приказка        

Зад. 2  Отг. А)  Текстът е предназначен за малки деца.

Зад. 3  Отг. Б)  Целта на автора е да забавлява.

Зад. 4  Отг. А)  Основен предмет на текста: Щурчо и Щурка

В текста основният предмет е назован 11 пъти: Щурчо; Щурка; поведе я (Щурка);  Щуркина майка; Щурчо; булка Щурка; жално им (на Щурчо и Щурка) е; мъчно им (на Щурчо и Щурка) е; юнак Щурчо; Щурка; дългата си (на Щурка)черна ръкавица.

Зад. 5 Отг. Б)

• Тема на текста:  пътуването на Щурчо и Щурка до Щуркината майка .

И в двата абзаца се разказва за пътуването на Щурчо и Щурка до Щуркината майка:

1. Причината за пътуването

2. Премеждията по време на пътуването.

Зад. 1 Текст А.  – Аз мисля Иван да е център на отбора утре. Дълъг е, има отскок и пердаши с глава... Макар че е малко схванат с левия.

           Текст Б.  – Господине, вече разпределихме постовете за мача с "Б" клас. Иван ще бъде център-нападател. Той е висок и умее да вкарва голове с глава. За съжаление обаче с левия крак не рита добре.

          • Предмет и тема на общуването:  предстоящият мач.

          • Участници в общуването: говорещ и в двата текста е ученик, ангажиран с предстоящия мач; слушащ в текст А е неговият съученик Иван, а в текст Б – учител.

          • Цел на общуването: 

          Текст A. – да обсъди със съученика си разпределението на постовете за предстоящия мач;

          Текст Б. – да съобщи на учителя, че вече са разпределили постовете за мача. 

          • Условия на общуването:

Текст А. – общуването е приятелско, неофициално (обърни внимание на изказа: пердаши с глава; малко схванат), устно, пряко;

Текст Б. – общуването е официално (господине; умее да вкарва голове с глава; с левия крак не рита добре), устно, пряко.

Страница 13

Зад. 2  Там, където нямало ледници, където било топло и дори горещо, живеели чудновати гиганти. Най-странният от тях бил мегалантропът. Нито маймуна, нито човек. Той ходел на два крака и само леко се опирал с ръце в земята. На ръст бил два пъти по-висок от най-високия човек и от най-високата маймуна.

♦ Текстът е откъс от научнопопулярно четиво.

           ♦  Предмет на текста: мегалантропът; думи, с които е означен – мегалантропът, той

           •  Възможно заглавие: Мегалантропът

          •  Автор на текста: специалист палеонтолог (изучава изчезнали видове животни)

          •  Цел на текста: да информира и забавлява.

Страница 16

Зад. 1 Пан Оцветени са думите, с които е назаван основният предмет на текста.

           Сред свитата на Дионис често може да се види бог Пан. Когато Пан се родил, майка му, нимфата Дриопа, като го погледнала, хукнала да бяга, защото той се родил с кози нозе, рога и дълга брада. но баща му, Хермес, се зарадвал на раждането на сина си, взел го на ръце и го отнесъл на Олимп. Всички богове се зарадвали на раждането на Пан и се смеели, като го гледали.

           Пан не останал да живее на Олимп и отишъл в сенчестите гори в планините. Там той пасял стада, свирейки на звучна свирка. Щом нимфите чуели чудните звуци от свирката на Пан, тичали на тълпи към него, обкръжавали го и скоро се залюлявал радостен танц. Весело лудували нимфите и сатирите заедно с палавия козлоног Пан.

           Отг. Г)

Основният предмет на текста е Пан.

           Отг. А) нимфата Дриопа – майка на Пан

           Отг. Б) бог Хермес – баща на Пан

Отг. В) планината Олимп – планината на боговете, където Хермес отнася Пан

Обърнете внимание – в текста се споменават нимфата Дриопа, Хермес и планината Олимп, но все във връзка с Пан и с цел да се конкретизират факти от живота му.

  Сложната дума козлоног, означаваща "с кози крака", е  образувана от думите коза и ногá (крак). Навярно си  срещал думата нога  в мн.ч. - нозе.

Зад. 2 Отг. В)

Тема на текста е животът на Пан (за това се говори и в двата абзаца)

Отг. А) раждането на Пан – за раждането се говори само в първия абзац

Отг. Б) Пан и нимфите – втори абзац

Отг. Г) Пан и родителите му – първи абзац

Зад. 1 Заглавия, които дават възможност да се открие предметът на текста (думите, насочващи към предмета на текста, са оцветени):

          • Златна българска земя

          • Българино, знай своя род и език!

          • Да пазим народните обичаи

          • В интересния свят на растенията и животните

          • Грижата за здравето не бива да започне тогава, когато то е заплашено от болест

Заглавие, в което не може да се открие предметът на общуване:

          • Познато и непознато, но примамливо

Заглавието е твърде общо и може да се отнася за различни неща: животни, растения, природни забележителности, държави и др.

Страница 17

Зад. 3 Каравелите на Христофор Колумб

            През ХV век велики мореплаватели се устремяват по моретата, за да открият по-бързи морски пътища към Изтока, към магическите страни на коприната, златото и подправките.

            На 3 август 1492 г. на борда на каравелите „Пинта” , „Ниня” и „Санта Мария” се качват Христофор Колумб и техните екипажи.

            Не са известни точните габарити на „Пинта” (между 18 и 23 м дължина на 6 м широчина). „Пинта” е била лека, маневрена и бърза за онази епоха каравела със скорост 14 възела или 26 км/ч. Тя била управлявана от 24-членен екипаж.

            „Ниня” е каравела с 21,44 м дължина и 6,44 м широчина. Управлявали са я 20 души. Трите латински платна, с които тя е била екипирана при заминаването, били заменени с квадратни –по-устойчиви на ветровете в Атлантика.

            „Санта Мария” имала размери 23,60 м на 7,92 м. Екипажът ú бил съставен от 39 души. Тя била въоръжена с оръдия. Макет на „Санта Мария” сега се намира в морския музей в Мадрид.

           Текстът съдържа 5 смислови части:

           1. ХV век – век на велики мореплаватели

           2. Христофор Колумб и неговите кораби

           3. Каравелата „Пинта”

           4. Каравелата „Ниня”

           5. Каравелата „Санта Мария”

           • Ключови думи (отбелязани са в текста), насочващи към предметната област корабоплаване: велики мореплаватели; морски пътища; каравелите „Пинта” , „Ниня” и „Санта Мария”; каравела; скорост 14 възела; Атлантика; морския музей в Мадрид.

           Към предметната област корабоплаване в текста насочват и словосъчетанията 24-членен екипаж, латински платна (…) заменени с квадратни – по-устойчиви на ветровете.

Страница 20

Зад. 1  Отг. В)

  (аз) тичам – 1л., ед. ч., сегашно време 

             Отг. А) (аз) ще тичам – 1 л., ед. ч., бъдеще време

             Отг. Б) (ние) тичахме – 1л., мн. ч., минало свършено време

             Отг. Г) (той) тича – 3л., ед. ч., сегашно време

  Основна форма на думата – формата, с която думата е представена в речниците; формата, с която дадена дума се представя, когато говорим за нея.

  Основна форма на глагола е формата за 1. лице, единствено число, сегашно време (аз играя, аз летя, аз мисля).

Зад. 2 Отг. Г)

  (аз) казах – 1 л., ед. ч., минало свършено време

            Другите три глаголни форми (пеех, мислех, пишех) са за минало несвършено време.

Зад. 3 Отг. А)

 (аз) пеех –1 л., ед. ч., минало несвършено време

 Другите три глаголни форми (ходих, построих, свирих) са за минало свършено време.

  Много често формите на глаголите за минало свършено и минало несвършено време се различават само по коренната гласна И/Е:

  И в минало свършено време                              Е в минало несвършено време

            Работих                                                                работех

            Свирих                                                                   свирех

            Учих                                                                       учех

             Чудих се                                                                 чудех се

Зад. 4 Отг. Г)

 лъжа (той лъже) – І спр.; плета (той плете) – І спр.; дойда (той да дойде) – І спр.

            Отг. А) чета (той чете) – І спр. ; свиря (той свири) – ІІ спр. ; уча (той учи) – ІІІ спр. 

 Отг. Б) тичам (той тича) – ІІІ спр.; вървя (той върви) – ІІ спр.; виждам (той вижда) – ІІІ спр.

 Отг. В) мисля (той мисли) – ІІ спр. ; пея (той пее) – І спр.; скачам (той скача) – ІІІ спр. 

   Най-лесно спрежението на глагола се определя в 3л., ед. ч., бъдеще време, защото то се образува от сегашно време + частицата ще и обикновено не бъркаме, когато го спрягаме.Достатъчно е да запомним формулата ТОЙ ЩЕ.

            Той ще се зеленее - І спр.

            Той ще се носи - ІІ спр.

            Той ще идва - ІІІ спр.

Зад. 5 Отг. А)

            • Той няма да излезе, защото четѐ(сегашно време) нещо интересно.

            • Той чѐте (минало свършено време) до късно вечерта.

Зад. 1  Глагол               основна форма          определяне на спрежението   спрежение

                                                                                   (3л., ед. ч. сег. вр.)

            • Са                           (аз) съм                    не се отнася към нито               едно от трите спрежения

            • Цъфти                   (аз) цъфтя                (той) цъфти                                 ІІ спр.

            •Носи                      (аз) нося                    (той) носи                                   ІІ спр.

            • Цъфтят                 (аз) цъфтя                 (той) цъфти                                ІІ спр.

            • Зеленеят се         (аз) зеленея               (той) зеленее                              І  спр.

            •Кукат                     (аз) кукам                  (той) кука                                    ІІІ спр.

            •Идват                    (аз) идвам                 (той) идва                                   ІІІ спр.

Зад. 2   Глагол                                            време

            •Мълчеше                                      минало несвършено време

            •Почукахме                                    минало свършено време

            •Обади се                                       минало свършено време

            •Викаше                                         минало несвършено време

            •Да почукаш                                   сегашно време

            •Каза                                               минало свършено време

            •Счупи                                            минало свършено време

            •Измъкна се                                   минало свършено време

            •Да погледнеш                              сегашно време

            •Бутна                                           минало свършено време

            • Да видя                                         сегашно време

            •Минава                                         сегашно време

            •Блъскаш                                       сегашно време

            •Не поглежда                                сегашно време

            •Говори                                          сегашно време

            •Правят се                                    сегашно време

Страница 21

Зад. 3  Стрелнаха се над селото първите лястовички. Светнаха окъпани от пролетното слънце снежните върхове на Родопа. Потекоха надоле ручеи и потопиха ливадите. Напъпиха клоните на прасковата, която шумеше пред прозореца на Николовата стая. Затопли се земята…

            Глагол                                                       време

            • стрелнаха се                                        минало свършено време

            • светнаха                                               минало свършено време

            • потекоха                                               минало свършено време

            • потопиха                                               минало свършено време

            • напъпиха                                                минало свършено време

            • шумеше                                                  минало несвършено време

            • затопли се                                             минало свършено време

            ♦ Текстът, преобразуван в сегашно време:

            Стрелват се над селото първите лястовички. Светват окъпани от пролетното слънце снежните върхове на Родопа. Потичат надоле ручеи и потапят ливадите. Напъпват клоните на прасковата, която шуми пред прозореца на Николовата стая. Затопля се земята…

Зад. 4 Под меката светлина на залязващото слънце всичко се вижда ясно на тази страна. Блестят зелените поляни, из доловете се подават черни сенки, белеят се пътищата, а на запад зеленото море на нивите, заляно със слънце, прелива талазите си и блести. Оттам е вълчицата – бяло петно сред околната зеленина. Тя бяга все тъй в тръст, спокойно, равномерно, без да се спира, без да души или да се оглежда.

          ♦ Замяна на подчертаните сегашни глаголни форми с форми за минало несвършено време:

          Под меката светлина на залязващото слънце всичко се виждаше ясно на тази страна. Блестяха зелените поляни, из доловете се подаваха черни сенки, белееха се пътищата, а на запад зеленото море на нивите, заляно със слънце, преливаше талазите си и блестеше. Оттам беше вълчицата – бяло петно сред околната зеленина. Тя бягаше все тъй в тръст, спокойно, равномерно, без да се спира, без да души или да се оглежда.

Зад. 5 Момичето хуква след питката и дълго я гони из тъмните гъсталаци. Когато се връща, бащата си е отишъл. То взема да вика и да го търси. Вика и плаче, вика и плаче, скита се из пущинака, докато се мръкне. Изведнъж в тъмното съглежда малка къщичка на горската поляна.

           От прозорчето ú се чува глас:

– Кой плаче? Момче ли си, или момиче? Ако си момче – върви си по пътя, ако си момиче – влез при мене!

В горската къщичка живее чудновата бабичка. Сиво-зелените ú коси са много редки, но дълги и вятърът ги духа на всички страни, тъй че приличат на паяжина. Носът ú е остър, ноктите – дълги и закривени, а на рамото ú седи бухал. Горската магьосница прибира момичето при себе си и го гощава.

На сутринта то става рано и докато магьосницата още спи, разтребва, поръсва пода с вода и измита. А бабичката става, умива се, взема бухала и тръгва по свои работи из гората. Ала преди това заръчва на момичето да нахрани животинките ú – все разни змии и гущери…

♦ Подчертаните глаголни форми са в сегашно време.

Страница 24

Зад. 1 Отг. Б)

           Драги слушатели, център-нападателят атакува.  Действието се извършва в момента на говоренето (сегашно време).

            Отг. А) Навън се стъмни. Съобщава се установен факт (обобщено сегашно време)

            Отг. В)  Небето притъмня. Дава се информация за установена закономерност (обобщено сегашно време)

            Отг. Г)  Причерня ми пред очите. Дава се информация за установена закономерност (обобщено сегашно време)

Зад. 2 Отг. Б) 

           Мъдрият човек първо слуша, а после говори. Дава се информация за установена закономерност (обобщено сегашно време)

            Отг. А) По времето на Калоян България разширява границите си. Съобщават се минали събития ( сегашно историческо време)

            Отг. В) Отивам до магазина. Действието се извършва в момента на говоренето (сегашно време)

            Отг. Г) В момента не мога да дойда. Действието се извършва в момента на говоренето (сегашно време)

Зад. 3 Отг. В) 

           През XV в. започват по-смелите навлизания в световните океани и моретата.  Съобщава се за минали събития ( сегашно историческо време)

            Отг. А) Розите са красиви, но нетрайни. Съобщава се установен факт (обобщено сегашно време)

            Отг. Б) Желязото се окислява под влияние на атмосферата. Съобщава се установен факт (обобщено сегашно време)

            Отг. Г) Тя свободно говори английски. Съобщава се факт от живота (обобщено сегашно време)

Зад. 4 Отг. Б)

           В исторически текст се употребяват само глаголни форми за минало свършено и минало несвършено време.

Твърдението е невярно, защото  в исторически текстове  се употребяват само глаголни форми на -л, -ла, -ло, -ли или глаголни форми за сегашно време (сегашно историческо време).

Зад. 1 А. Рила е най-високата планина в България. Затова върховете ú са снежни и през лятото.

            Б. Вдигаме поглед към Рила. Виждаме, че върховете ú са снежни, а вече е лято.

            В. Вече беше лято. Вървяхме по един от най-трудните маршрути на Рила. Все още върховете ú бяха снежни, а ние бяхме плувнали в пот.

Страница 25

Зад. 2   Да съм слънчево момиче

             В дланите ми каца слънцето червено –

             Добро и светло, като гълъб ален,

            То сгушва се усмихнато във мене.

            И пулсът му запява в миг запален.

                                                  Петя Дубарова

 Глаголи:       каца - сегашно време

                               сгушва се - сегашно време

                               запява - сегашно време 

          ♦  Поетесата е избрала да употреби глаголи в сегашно време, защото чрез тях се постига живост, яркост, образност на изказа. Употребата на сегашно време в художествения текст „поставя пред очите ” на читателя изобразеното.

  

 Зад. 3   Глаголните форми за минало свършено време са изписани с удебелен шрифт, а за минало несвършено време са подчертани. 

            При залез слънце Елиза видя единайсет диви лебеди със златни корони на главите, които летяха към брега. Те се носеха в редица един след друг и отдалеч изглеждаха като дълга бяла лента. Елиза веднага се изкачи на една височина и се скри зад храстите. Лебедите се спуснаха на земята близо до нея и запляскаха с големите си бели криле.

            Щом слънцето се скри, лебедовите пера изведнъж паднаха и на брега се явиха единадесет прекрасни юноши – братята на Елиза!

                                                                                                                                                                                                    Х. К. Андерсен

          ♦  Разказвачът използва глаголни форми за минало свършено време , за да означи последователните действия на героите и така да развие случката: видя, скри се ; а глаголни форми за минало несвършено време , за да опише полета на лебедите: летяха, носеха се.

Зад. 4  Симеон поел управлението на българската държава, когато бил 27-годишен. Това обаче не му попречило да прояви изключителни за възрастта си разностранни способности. Симеон получил високо за времето си образование. Княз Борис го изпратил да се учи в Магнаурската школа. Там той отлично овладял гръцкия език и различни науки.

               Текстът, преобразуван в сегашно историческо време:    Преобразуваните глаголни форми са подчертани.

 Симеон поема управлението на българската държава, когато е 27-годишен. Това обаче не му пречи да прояви изключителни за възрастта си разностранни способности. Симеон получава високо за времето си образование. Княз Борис го изпраща да се учи в Магнаурската школа. Там той отлично овладява гръцкия език и различни науки.

Зад. 5  Фрегатата „Виктори” била военен кораб от ХVІІІ в. Тя отличавала по повдигнатата си кърма, по красивите си носови фигури и по многобройните правоъгълни амбразури по бордовете, откъдето се подавали оръдията.  

               Предмет на текста: фрегатата „Виктори”

             Цел на текста: да се покаже по какво фрегатата се отличава от останалите кораби.

Зад. 6  Вариант а) текстът, преобразуван в сегашно историческо време:   Преобразуваните глаголни форми са подчертани.

Фрегатата „Виктори” е военен кораб от ХVІІІ в. Тя се отличава по повдигнатата си кърма, по красивите си носови фигури и по многобройните правоъгълни амбразури по бордовете, откъдето се подават оръдията.

            Вариант б) текстът, преобразуван в минало несвършено време:

Фрегатата „Виктори” беше военен кораб от ХVІІІ в. Тя се отличаваше по повдигнатата си кърма, по красивите си носови фигури и по многобройните правоъгълни амбразури по бордовете, откъдето се подаваха оръдията.

          ♦ Ако трябва текстът да бъде продължен като приключенски разказ, по-подходящ е вторият вариант.

Страница 28

Зад. 1 Отг. Г)

Приказките имат за цел да възпитават, забавляват и поучават.

            За наша радост те не рекламират.

Зад. 1 Алиса иска да си поговори дружелюбно с птиците, но не постига целта си, защото въодушевено им разказва как котката ú лови точно птици. Те си тръгват, защото думите на Алиса: А да я видите само как гони птичките! Зърнала, не зърнала врабче – и вече го е изяла! разкриват опасността, която ги дебне.

Страница 29

Зад. 2  Текст 1.Кралство Швеция е държава в Северна Европа. Намира се край Балтийско море. Има площ 449 964 кв. км. Населението ú е 8 938 559 жители. Официален език е шведски. Столицата на Швеция е Стокхолм.

           Швеция се простира на дължина 1600 км и широчина 400 км. Бреговете ú с дължина 2860 км са от абразионен и шхерен тип. На запад и северозапад се простират Скандинавските планини. В Швеция има 200 ледника и гъста речна мрежа, богата на енергия. Иглолистни гори покриват над 50% от територията на Швеция.   (Енциклопедия А-Я)

             Текст 2.Чисто и бяло е всичко! Представям си как се е излегнала Швеция сега върху своето легло от близо 2000 км. За възглавница ú служат Скандинавските планини и гори, чисти и светли са косите ú, заснежена е в горната си половина, по-долу е прехвърлила през кръста пищна и пъстра есенна наметка, а на юг нозете ú са още боси, макар че усеща влажния хлад на предзимието; дървените ú обувки – сабо, се поклащат в морето като два тромави плавателни съда, захвърлени небрежно.  (Йордан Радичков)

♦ Предмет на текста: двата текста имат общ предмет – Швеция

♦ Цел на текста:

 • целта на първия текст е да запознае читателя с географските особености на страната;

             • целта на втория текст е със средствата на художествената литература да ни накара да си представим, да почувстваме страната.

♦ Езикови средства:

 • първи текст – авторът говори с езика на фактите, посочва точни данни ( площ, население, дължина на бреговете);

 • втори текст – авторът използва разнообразни езикови средства като олицетворение (излегнала се е), епитети (пъстра есенна наметка), метафори ( прехвърлила през кръста си пищна и пъстра есенна наметка), сравнение (дървените ú обувки – сабо, се поклащат в морето като два тромави плавателни съда, захвърлени небрежно) и др., за да събуди въображението ни, да ни накара да видим нещата по друг начин, да изпитаме естетическа наслада от думите и образите.

Страница 32

Зад. 1 Отг.А)

Госпожо Директор

В официална обстановка към обръщението госпожо се прибавя титлата на съответното лице: госпожо Директор, госпожо Посланик. Формите директорка, професорка и т.н. са неприемливи. 

Зад. 2 Отг. Б)

Благодаря.

Зад. 3 Отг.А)

Приемливите форми са: Извинете ме; Прощавайте за безпокойството; Извинете за безпокойството.

Зад. 1 І ситуация: Добър ден, госпожо Михайлова. Интересува ме дали в библиотеката разполагате с многотомната детска тематична енциклопедия "Знание". Възложено ми е да подготвя доклад по човекът и природата. Госпожа Николова ми препоръча да ползвам тома "Променящата се природа" от тази поредица. Бихте ли ме ориентирали? Ще Ви бъда много благодарен.

           ♦ Събеседник – г-жа Михайлова, библиотекар в училищната библиотека; общуването е официално  (доклад по човекът и природата; Добър ден, госпожо Михайлова; Бихте ли ме ориентирали; Ще Ви бъда много благодарен)

           ІI ситуация: Здрасти. Тоя доклад по природо направо ме разби и зат′ва идвам чак сега. Допреди малко бях в библиотеката. Прерових сума си енциклопедии, ама мисля, че стана. Аре, давайте топката, че стана утре! А трябва да идем и до Данчови.

           ♦ Събеседник – съученик; общуването е неофициално (Здрасти; Тоя доклад по природо направо ме разби и зат'ва идвам чак сега)

           ІII ситуация: Добър вечер. Извинете, вкъщи ли е Данчо? Ние сме от неговия клас и искахме да го питаме как е той и да му кажем какви са ни домашните. Дали е удобно да го повикате?

           ♦ Събеседник – родител на болния Данчо; общуването е официално (Извинете, вкъщи ли е Данчо; Дали е удобно да го повикате?)

           ІV ситуация: Здравей, мамо. Малко закъснях, защото първо ходих до библиотеката да направя оня доклад, дето ти казах, че госпожа Николова ми го възложи, а след това поритахме с другите, че им бях обещал. Леле, колко хубаво мирише! Айде, сипвай, че съм умрял от глад.

           ♦ Събеседник – майката на говорещия ученик; общуването е неофициално (оня доклад; Леле, колко хубаво мирише; Айде, сипвай, че съм умрял от глад)

  Подборът на думите и изразите във всяка ситуация зависи от събеседника и вида на общуването.

Страница 33

Зад. 2   Изрази, подходящи за                        Изрази, неподходящи за

                                      официално общуване                            официално общуване

      • казвам пред всички                                 →        проглушавам ушите

      • оповестявам                                            →        раздрънквам, бия тъпана

      • разбирам                                                  →       схващам,

      • ясно ми е                                                  →       чаткам, загрявам

      • проумявам                                                →       стоплям

      • умен                                                          →       сече му пипето

      • съобразителен, интелигентен                →       чатка бързо

Зад. 3 А. – Да, но стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи... Не мога, господин управителю, не мога да я накуся даже...

            • Изрази, типични за официалното общуване: господин управителю

           Б. – Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква. Ям ги като прасе. Но да не им е пустото име такова. Тиква. Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селендурско нещо. Ще кажат, тоя и тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак. С една дума – свиня. Някога ще ида на село, само на тикви да си отям! Далеч от хората.

            • Изрази, типични за неофициалното общуване: Ям ги като прасе; пустото име; дявол да го вземе; Глупешко, селендурско нещо; свиня; да си отям и др.

           Текст А – Душко Добродушков се опитва да разговаря с началника си по различен начин, подбирайки думи, които според него го представят в по-добра светлина, и затова речта му звучи неестествено. Той иска речта му да звучи официално, но използва думи като знаете, такива работи, не мога,(…), да я накуся даже.

           Текст Б – представя истинския език на героя – той не се смущава от нищо, не се представя пред никого и речта му, макар и груба, звучи естествено.

Зад. 4 Момчето е недоволно от грубия (Ало; какво се правиш на разсеян) и снизходителен (малкият) тон на възрастния пътник.

Зад. 5 А. – Ало! 

            Б. – Кой?

            А. – Мария вкъщи ли е?

            Б. – Кой я търси?

            А. – Аз. Питам Мария вкъщи ли е? 

 ♦ Звънящият по телефона не се представя, а на въпроса Кой я търси, отговаря „ясно” аз; вдигащият телефона вместо Кого търсите, пита грубо Кой.

Страница 40

Зад. 1 Отг. Б)

Думите тебешир, гъба и молив означават конкретни предмети, които можем да видим и пипнем.

           Думите  любов (отг. Б), радост (отг. В) и мисъл (отг. Г) означават абстрактни понятия (не можем да ги видим и пипнем).

Зад. 2 Отг. В)

зад, над, пред

           Предлог предлог – неизменяема дума, която стои винаги пред имена и означава отношения между имената и другите думи:      Вазата е на масата; Тръгнах към парка; Излизам с кучето; Иван стои пред Ния; Погледни над покрива

            Отг. А) път, дол, ров – съществителни имена

            Отг. Б) нов, бял, мил – прилагателни имена

            Отг. Г) към – предлог; маса – съществително име; във - предлог

Зад. 1 Български език     английски език     френски език      немски език       руски език

            топка                           ball                         balle                        ball                       мяч

            тетрадка              Notebook                    Cahier                      Helf                   тетрадь

            очила                       glasses                     lunnetes                   gl"ser                    очки

           дърво                        tree                            arbre                       baum                  дерево

            кокиче                 snowdrop                  perce-niege        schneegl ckchen        подснежник

Зад. 2 В задачата са обяснени следните думи: ·комар ·магнит ·маймуна ·пея ·лого ·компютър ·болен ·чета

Зад. 3 В тълковен речник думите ще бъдат подредени по следния начин:

          • вилица ж. – Прибор за хранене, с който се набожда храна.

          • котка ж. – 1. Домашно животно, което лови мишки. 2. Прен. Уреди и приспособления,които напомнят ноктест котешки крак

          Думата има повече  значения (многозначна дума), които се отбелязват с 1. , 2., 3…. Прен. – преносно значение

          • рисувам – 1. Изписвам с молив, перо, креда, бои и т. н. образ, картина и др. 2. Прен. Представям нещо в образи (Рисува бъдещето му ).

          • свиря – 1. Извличам звуци и мелодии от музикален инструмент. 2. За музикален инструмент – издава звукове и мелодии. 3. Издавам резлив звук, като духам със свити уста. 4. За някои птици и насекоми – издава писък или цвъртеж. 5. За вятър или куршум – пищи, съска, фучи.

          • топка – 1. Валчест предмет, кълбо. 2. Леко пъргаво кълбо за игра.

Страница 41

Зад. 6 А. Времето се определя от три неща – слънце, въздух и вода. Слънцето дава топлина. Въздухът се движи и образува вятър, а от водата се образуват облаците, дъждът и снегът.

            Б. На поляната стремително се втурна тиранозавър. Ужасен дракон с малки ръчички. Удари се в земята дългата му месеста опашка. С огромните си нокти и със зъбите си като ножове гущерът разбойник се хвърли върху плячката си.

            В. Момчето прескачаше купчинките от миналогодишни листа, като през цялото време си подсвиркваше. Скоро то се озова пред дълбока дупка и реши да я заобиколи, но после се засили да я прескочи.

Зад. 7 В приказката са скрити следните думи: година (старец-годинак); месеци (птици); тримесечие (тройки птици); зима (повял мраз); пролет (снегът се стопил, разцъфтели цветята); лято (узрели житата); есен (духнал хладен вятър и завалял дъжд); седмици в месеца (четири крила); дни в седмицата(седем пера)

Страница 44

Зад. 1 Отг. Б)

хляб, гъба, глава  Тези думи са първични, защото не съдържат представки или наставки.

В останалите отговори има думи, съдържащи представки и наставки (производни думи): любов, момиче, поглед, радост

Зад. 2 Отг. А) разговор; предавам; разстояние

Зад. 3 Отг. В) недоумявам (не-до-умявам) 
Зад. 4 Отг. Г)

Добър и доброта са сродни думи.

Зад. 1 а) пре -по –дав –а – тел;           б) по – вик               в) чит – а – тел

Зад. 2  Образуване на съществителни имена и глаголи от прилагателни имена:

            Прилагателно име         съществително име                         глагол

            •Жив                                   живот                                          живея

            •Лек                                    лекота                                         олеквам

            •Слаб                                  слабост                                       слабея

            •Мил                                    милост                                        милея

            •Бял                                    белота                                         белея се     Думата съдържа променливо Я.

            •Хубав                                хубост                                         разхубавявам се

            •Нов                                    новост                                        подновявам

            •Лесен                                улеснение                                    улеснявам

            ♦ Обичам белия цвят.

            ♦ Снегът ме заслепява с белотота си.

            ♦ Насреща се белееше, покрит със сняг, връх Вихрен.

Зад. 3 •Младеж – млад(корен) +еж(наставка);

           • младост – млад (корен) + ост(наставка);

             • младенец – млад (корен) +енец(наставка);

             • подмладявам – под (представка) + млад(корен) +   ява(наставка) + м (окончание)

 ♦ Младостта е пролетта в човешкия живот.

 ♦ За Коледа ще представим жива картина, изобразяваща раждането на Младенеца.

 ♦ На спирката се бяха събрали група младежи.

 ♦ Подмладяването е новата лудост на човечеството.

Зад. 4  Думите в първата схема са първични, защото се състоят само корен: вар, дар, жар, нар, фар.

           ♦ Думите във втората схема са производни (произведени от друга дума), защото се състоят от корен и наставка –ар: козар, дървар, кравар, лозар, овчар.

            Думи, образувани с наставка –ар и означаващи професия, се членуват с определителен член –я, -ят: лозаря, лозарят.

            С   Я/ЯТ се членуват и думи, образувани с наставка -тел и означаващи професия - учител, учителя, учителят; както и думите кон, цар, крал, път, зет, нокът, лакът - лакътя, лакътят.

Страница 45

Зад. 5 Сродни са думите във втората колонка, защото имат общ корен звън и близко значение.

Зад. 6 Думите леля, вуйчо, дядо, чичо не са сродни, защото нямат общ корен.

Зад. 7 Първични думи са:а) гуми, учи,

              б) леля, вуйчо, дядо, чичо, синове,

♦ Тези думи са първични, защото не съдържат представки и наставки.

           Производни думи са: а) гумен, гуменка (от гума); ученик, учебник (от уча);

                                       б) дядовци (от дядо)

♦ Тези думи са производни, защото са образувани от първичните думи с наставки

Страница 48

Зад. 1 Отг. Б)

дом

          Отг. А) къща –къщи (окончание); думата съдържа корен + окончание: къщ - а

          Отг. В) сграда – сгради (окончание); сграда – изградя (представка) ; думата сграда съдържа представка, корен, окончание : с – град – а

          Отг. Г) колиба – колиби (окончание); думата съдържа корен + окончание:колиб – а                                      

Зад. 2 Отг. В)

          глава – глави                         

Зад. 3 Отг. Б)

красота : (една) красота – съществително име

           Съществителното име има постоянен род. Най-лесно определяме рода на съществителното име с един, една, едно,: един стол (мъжки род); една маса (женски род); едно дете (среден род)

Зад. 4 Отг. В)

чета – глагол

          ♦ По време се изменят само глаголите.

          ♦ Чета (сег. вр.); чѐтох (мин. св. вр.); четях (мин. несв. вр.); ще чета (бъд. вр.)

Зад. 5 Отг. Б)

Дочаках влака.

Зад. 1 Лятна –летни; прохладна – прохладни; свежа – свежи; безкрайното – безкрайно – безкрайни; мрака – мрак; дълбока – дълбоки; почивка – почивки; жаби – жаба; щурци – щурец; дълбокото – дълбоко –дълбоки; звездно – звездни; небе – небеса; гърди – гръд; наслада – наслади

 Окончанието откриваме, като променим думата по число. Тази част, която се променя, е окончание: статуя - статуи, колело - колела; има думи, които в ед. ч. нямат окончание: вест - вести;мост - мостове

      ♦ Думите мрака и небе нямат окончания.

      ♦ В думата мрака (мрак) -а е кратък определителен член .

Зад. 2 Използвани са следните знаци:<- представка;    корен;   > - наставка;   o - окончание;     D- определителен член

           • Прелиствам  →  пре – лист – ва – м    < > o

           • Подпис          →  под – пис             < 

           • Гладен          →  глад – ен             >

           • Ръката         →  рък – а – та       o D

Зад. 3 а) хлебар    б) няма съответствие        в) хлябове             г) хлябът

            • Хлебна  → хлеб – н – а        > o

Зад. 4 а) столът (стол-ът)   

б) масата (мас-а-та)      

в) книга (книг-а)

г) класове (клас-ове)

Страница 49

Зад. 5  Летище; лъвски; костта; пещта; радостта; синовете

Зад. 6 Вероятно на земята няма народ, който да не е боготворил или проклинал совите. Известно е съвсем точно, че преди 3000 г. в Китай совата била считана за символ на благосъстояние. В древния Египет по гробниците изсичали сова, тъй като вярвали, че духът ú съпровожда човека в задгробния живот.

            През Средновековието църквата обявила совата за нечиста птица, слуга на дявола. Уверявали, че крясъкът ú нощем носи нещастие.

Зад. 7 · Градинарят обходи с гордост потъналия в зеленина двор.

• Потъналият в зеленина двор беше голямата гордост на градинаря.
• Гадателят впери поглед в тъмния небосвод.
• Над гадателя се простираше тъмният небосвод.

• Вестникарят ми е запазил вестника.
• Всяка сутрин вземам вестника си от вестникаря.

• Подателят на писмото не е написал адреса си.
• Не можем да разберем адреса на подателя.

Страница 52

Зад. 1 Отг. В)

големи (под ударение, пред мека сричка)

Мека сричка – съдържа звуковете Е, И

Зад. 2 Отг. Б)

бели (под ударение, пред мека сричка)

Зад. 3 Отг. Б)

стояли (изключение от правилото, че пред сричка, съдържаща Е/И, променливото Я се заменя с Е)  Запомни думата стояли!

Зад. 4 Отг. Г)

стоящ (под ударение в последната сричка)

Зад. 5 Отг. Б)

молещ (променливото я не е под ударение)

Зад. 6 Отг. В)

сядам (под ударение, пред твърда сричка)

Твърда сричка – съдържа звуковете А, Ъ, О, У

Зад. 7 Отг. В)

вярно (под ударение, пред твърда сричка)

Зад. 8 Отг. Б)

засмени (под ударение, пред мека сричка)

Зад. 2 Летяха (под ударение, пред твърда сричка);

• бялата (под ударение, пред твърда сричка);
• сняг (в едносрична дума);
• бясна (под ударение, пред твърда сричка);
• бяла (под ударение, пред твърда сричка);
• завъртяха (под ударение, пред твърда сричка);
• снежната (пред ж);
• подмяташе (под ударение, пред твърда сричка);
• големите (под ударение, пред мека сричка);
• нанякъде (под ударение, пред твърда сричка);
• спряха (под ударение, пред твърда сричка);
• заснежена (пред ж);
• щяха (под ударение, пред твърда сричка).
•   Мека сричка – съдържа звуковете Е, И.

Твърда сричка – съдържа звуковете А, Ъ, О, У.

Страница 53

Зад. 3 СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА  Във всички примери определителният член е оцветен в червено, а окончанието в синьо.

Форми на думата: • бряг – брега (членувано с кратък член), брегът (пълен член), брегове ( мн. ч.), бреговете (мн.ч., членувано)

Съществителните имена от мъжки род се членуват с кратък член А/Я и с пълен член ЪТ/ЯТ.

Сродни думи: брегова, безбрежен, крайбрежие, крайбрежен

• бяс – беса, бесът, бесове, бесовете

Сродни думи: бесен, беснея, беснеене, бесувам, бесуване, вбесявам се, разбеснявам се, побеснявам

• вятър – вятъра, вятърът, ветрове, ветровете

            Сродни думи: ветровит, ветровал, подветрен, проветрявам, изветрял

• гняв – гнева, гневът,

Сродни думи: гневен, разгневен, гневене, гневлив, гневливост, гневност 

• грях – греха, грехът, грехове, греховете

Сродни думи: грешен, греховен, грешник, грешка, прегрешение, сгрешен, грешник 

• желязо – желязото, железа, железата

Сродни думи: железен, железар, железарски, железничар, железница, железничарски, железобетон, железобетонен

• лято – лятото, лета, летата

Сродни думи: летен, летовник, летовище, летовищен,  летувам, летуване 

• място – мястото, места, местата

Сродни думи: местен, местност, преместя, разместя, заместя, заместник, заместител, местожителство, местообиталище

• сняг – снега, снегът, снегове, снеговете

Сродни думи: снежен, заснежен, снеговит, снегорин, снежинка,  белоснежен, снежко, Снежанка 

-

• сряда – срядата, среди, средите,

Сродни думи: среден, средище, посредник, посреднича, среднист, средновековен, средноаретметичен, средноазиатски, среднобългарски, средногодишен, средногорец, средноевропейски и мн. др. 

• тяло – тялото, тела, телата

Сродни думи: телесен, телосложение, телом и тялом (дублети), телохранител, телопазител 

• хляб – хляба, хлябът, хлябове, хлябовете

Сродни думи: хлебен, хлебар, хлебарница, хлебороден, безхлебен, хлебче

• цвят– цвета, цветове, цветовете

Сродни думи: цветен, цвете, цветар, цветарски, разноцветен, сложноцветни, цветист (език) 

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА

• бял – бяла, бяло, бели, белият, бялата, бялото, белите

Сродни думи: белота, белина, побелявам, избелявам, белезникав, белоснежен 

• верен – вярна, вярно, верни, верният, вярната, вярното, верните

Сродни думи: вяра, вярвам, поверие, доверие, поверявам, доверявам, доверител, завера (съзаклятие), верноподаник, верую

• врял – вряла, вряло, врели, врелият, врялата, врялото, врелите

Сродни думи: варя, варене, вариво, врящ, кафеварка, бързоварка, преварявам,  преварен, доварявам, доварен,  разварявам, разварен 

• голям – голяма, голямо, големи, големият, голямата, голямото, големите

Сродни думи: големина, големея се, големец, големокалибрен и голямокалибрен (дублети), големогабаритен и голямогабаритен

• горещ – гореща, горещо, горещи, горещият, горещата, горещото, горещите

Сродни думи: горя, горящ, горещина, изгоря, прегоря, догоря, загоря, прогорен, горене 

• десен – дясна, дясно, десни, десният, дясната, дясното, десните

Сродни думи: десница десничар, десничарски, десноцентристки и дясноцентристки (дублети) 

• зрял – зряла, зряло, зрели, зрелият, зрялата, зрялото, зрелите

Сродни думи: зрея, узрявам,съзрявам, презрявам, зрелост, зрелостник, зрелостен 

• ляв – лява, ляво, леви, левият, лявата, лявото, левите

Сродни думи: левичар,леворък, левачка, левак, левашки, леващина,  левица, левичарски

• пресен – прясна, прясно, пресни, пресният, прясната, прясното, пресните

Сродни думи: преснина, опреснявам, пресноводен 

• пряк– пряка, пряко, преки, прекият, пряката, прякото, преките

Сродни думи: нáпреко (без заобикаляне), напречна (греда), пресечка, пресечен, пресека, пресичам, пресичане 

• тесен – тясна, тясно, тесни, тесният, тясната, тясното, тесните

Сродни думи: теснина, (да)отеснея, тесногръд, теснолинеен, теснолинейка, теснотия

• цял – цяла, цяло, цели, целият, цялата, цялото, целите

          Сродни думи: цяло (три цяло и две десети), цялост, цялостен, целодневен, изцяло

Зад. 4 • Вилнял (м.р.), вилняла (ж.р.), вилняло (ср.р.), вилнели (мн.ч.)

            • Връхлетял, връхлетяла, връхлетяло, връхлетели

            • Вървял, вървяла, вървяло, вървели

            • Живял, живяла, живяло, живели

            • Изял, изяла, изяло, изяли (изключение от правилото, че пред сричка, съдържаща Е/И, променливото Я се заменя с Е)

            • Калял, каляла, каляло, каляли (изключение)

            • Кипял, кипяла, кипяло, кипели

            • Летял, летяла, летяло, летели

            • Пял, пяла, пяло, пели

            • Строял, строяла, строяло, строели

            • Стоял, стояла, стояло, стояли (изключение)

            • Стрелял, стреляла, стреляло, стреляли (изключение)

            • Хвърлял, хвърляла, хвърляло, хвърляли (изключение)

            • Четял, четяла, четяло, четели

Зад. 5 През нощта вилняха силни ветрове, но на сутринта бурята утихна. Целият път беше отрупан в снежни преспи.На комините снегът беше направил бели калпаци. Когато стигнахме до пързалката чухме голяма врява. Летните игри бяха заменени от полудели в надпревара шейни. От брега на езерото се спускаха любителите на зимните кънки. Детските смехове огласяха всичко наоколо.

Зад. 6 • хлябове                            ·пляскам                            ·плесна

            • светостта                     ·кряскам                             ·кресна

            • мляко                                 ·белота                              ·изрязвам

            • изрежа                               ·дясно                                 ·десница

            • прясно                               ·опреснявам                      ·зрелостта

            • рядкост                            ·редкостта                      ·влязъл

            • влезли                                ·стояхме                           ·вярност

Страница 56

зад. 1 Отг. Б) косъ м – кос Æми   Ако се колебаем дали да пишем А или Ъ в последната сричка на думата, проверяваме с множествено число. Ако звукът е Ъ, той изчезва в мн. ч.; ако е А – остава.. Пример: казал – казали; рекъл – рекли; театър – театри;

Зад. 2 Отг. В)

кока л – кокали

Зад. 3 Отг.А)

мъртъв – мъртви

Зад. 4 Отг. Б)

тромав – тромави

Зад. 5 Отг. Б)

казал – казали

Зад. 6  Отг. Г)

донесъ л – донесли

Зад. 7 Отг. В)

Зад. 8   Отг.А)

Зад. 9 Отг.А)

Зад. 10 Отг. В)

Зад. 1           Думи, които се пишат Ъ           Думи, които се пишат с А

                        · Вятър                                           · казал

                        · Театър                                        · гъвкав

                        · Рекъл                                            · къдрав

                        · Бобър                                            · кокал

                        · Метър                                          · лекар

                        · Бодър                                            · жерав

                        · Кадър                                            · дръпнал

                        · Дълъг                                            · пъргав

                        · Мозък                                            · мигнал

                        · Малък

                        · Сладък

                       

Зад. 2 Храбър – храбри

•  Момък – момци
• Пясък – пясъци (съществителни имена от мъжки род, завършващи на - ЪК, се пишат с Ъ и в множествено число)
• Залък – залъци (завършва на –ЪК)
• Ведър – ведри
• Блясък - блясъци (завършва на –ЪК)
• Ремък - ремъци (завършва на –ЪК)
• Светъл – светли
• Вихър – вихри
• Мъдър – мъдри
• Оптимизъм – няма множествено число
• Диоптър – диоптри

Страница 57

Зад. 3 · пълня –пълнеж , напълвам, препълвам, пълнене, изпълня, изпълнение, пълен (-ъл-, всички думи са многосрични)

            Подвижно Ъ в многосрични думи се произнася и пише –ЪЛ- ; -ЪР- .

            · връх (-ръ-, едносрична дума), върховен (-ър-, многосрична дума), връхна (-ръ- две съгласни след съчетанието)

В едносрични думи съчетанието -ЪР-, -ЪЛ- се произнася и пише -РЪ-, -ЛЪ-

В многосрични думи, когато след словосъчетанието има две съгласни, се пише –РЪ-, -ЛЪ-

            · дълъг – дължина, продължение, продължавам, удължавам, удължение (пише се -ъл -, всички думи са многосрични)

            · млък (-лъ -, едносрична дума) – мълчание, мълча, мълчалив, замълчавам, премълчавам (-ъл -, всички думи са многосрични)

            · кръв (едносрична дума) – кървав, кървя, окървавен, кръвнина (-ър -, всички думи са многосрични)

            · глътна (-лъ-,две съгласни след съчетанието) – глътка (-лъ-,две съгласни след съчетанието) , гълтам(многосрично дума), гълтач (многосрично дума)

            · дълъг – дължина, продължение, продължавам, удължавам (-ъл  -, всички думи са многосрични)

            · бъркам – бърканица, разбърквам, бъркалка (-ър -, всички думи са многосрични)

            · държа – държач, задържам, придържам, поддържам, сдържам се, съдържател, ключодържател (-ър-, всички думи са многосрични), поддръжник (-ръ-, две съгласни след съчетанието)

            · вържа – вързоп, превързвам, привързвам, свързвам, отвързвам ,завързвам, развързвам (-ър-, всички думи са многосрични)

            · гръб (-ръ-, едносрична дума) – гърбина, гърбица, нагърбвам се, гърбав, изгърбвам се (всички думи са многосрични), безгръбначен, гръбнак (-ръ-, две съгласни след съчетанието)

            · въртя – въртележка, завъртам се, превъртам се, въртелив (-ър- , всички думи са многосрични)

Зад. 4 · дърпан

• дръпна, дръпвам
• пълнеж, пълна
• плънка
• вързан
• връзвам, връзка,
• гръбнак
• гърбица, гърбав, гърбове
• връхна
• върхар, върхове
• гърненце
• грънчар

Зад. 5 фъстък –фъстъци

• дребосък – дребосъци
• крясък – крясъци
• плясък – плясъци
• замък – замъци
• пламък – пламъци
• пясък – пясъци

Тези съществителни имена са от мъжки род, завършват на –ЪК и затова се пишат с Ъ и в множествено число, съгласният звук к преминава в ц.

• Обичам фъстъци.

• Виж какви сладки дребосъци са първокласниците.

• В морето беше гъмжило – отвсякъде се чуваха весели крясъци и плясъци във водата.

• Виждал ли си замъците по течението на Рейн?

• Цялата гора беше обхваната от пламъци.

• Само съм чувал за страшните подвижни пясъци.

Зад. 6 Този замък стоял самотен, твърде отдалечен от замъците на другите владетели.Огромен зид от дялани камъни го ограждал отвсякъде. Никой не видял кога пъргавият момък се приближил до него. Чак когато пламъкът избухнал и вятърът разнесъл миризмата на изгоряло, хората от замъка се събудили. Първата им мисъл била за принцесата, чиито покои се намирали в най-високата кула.

Страница 60

Зад. 1 Отг. Б)
Зад. 2 Отг.А)
Зад. 3 Отг. Г)
 

Страница 61

Зад. 4 И в трите текста в преносно значение е употребена думата сладък - сладко, сладко шумолят (поточетата); сладък (звук); сладки (надежди).
За да се чувствам добре, всеки ден трябва да си хапна нещо сладко.
Сладки ли са бисквитите?
Този сироп е твърде сладък.

Зад. 5 А. Многозначна е думата мост.
            Б. Многозначна е думата мишка.
            В. Многозначна е думата глава.
Значението на думите се конкретизира само в определен контекст (вж. Езикови термини)

Зад. 6 Злато; брат.

Страница 64

Зад. 1 Отг.Б)

.

Зад. 2 Отг. А)

• Експедиция – Далечно пътуване с особена задача (Обичам да чета за легендарните експедиции на Скот и Пири.)

Думата е многозначна. Посочваме само едно от значенията ú.

• Експозиция – 1. Встъпителна част на литературно или музикално произведение. 2. Нареждане, излагане на предмети за гледане, за изложба. 3. Времето, през което обективът на фотографския апарат стои отворен за снимане.

.

Зад. 3 Отг. А)

.

Зад. 1 Не плачи, майко, не тъжи,

            Че станах азе хайдутин,

            Хайдутин, майко бунтовник,

            Та тебе клета оставих

            За първо чедо да жалиш

                                   Хр. Ботев

Синоними: плача - тъжа - жаля В поетичната реч, разбира се, те са употребени по особен начин.

                 хайдутин - бунтовник

           

            Мили ми са планините

            И на север, и на юг,

            Драги ми са равнините,

            Набраздени с наший плуг.

                        Петко Р. Славейков

Синоними: мили - драги

Зад. 2 Ям (храня се) по три пъти на ден.

            Пчелите пият нектар.

            Пиявиците смучат кръв.

            Децата трябва да се хранят с плодове (да ядат плодове; да консумират).

            Октоподът се храни с риба (яде риба).

            Консумирайте (яжте, хранете се с) витаминозна храна.

            Момчето лакомо нагъва (яде) сандвича.

Зад. 3 Синоними: шапка с шнур – шапка с плетена връвчица (на шапката му имаше плетена връвчица) – шапка с гайтанче – шапка с финтифлюшка (с финтифлюшка на шапката) – шапка със сиджимка (със сиджимка на бомбето) – шапка с мъхесто шнурче (лисичи калпак, полазен от стоножка).

• Бомбе – вид твърда полукълбеста мъжка шапка

• Полазен от стоножка – метафоричен израз

Страница 65

Зад. 4 Синоними, използвани в тексата: предпазлива, нерешителна, несигурна, лъкатушат, кривват встрани.

            Синоними и извън този текст (езикови) са: нерешителен, несигурен

            ♦ Останалите синоними са контекстови – извън този текст не ги схващаме като синоними (напр. предпазлива и лъкатушат)

            Антоними: напред – назад

Зад. 5 Синоними: лек – гладък – изящен; тромав – грапав; сух – скучен;

            Антоними: сух- емоционален; лек – тромав; гладък – грапав; богат – беден; уместен – неуместен.

Зад. 6 • Кристал се нарича твърдо тяло с правилна геометрична форма. Всеки кристал има определен брой стени, върхове и ръбове.

            • В кухината на лявото предсърдие се вливат четири белодробни вени, които носят богата на кислород кръв.

Зад. 7 • Зари има красива руса коса.

            • Не пипам тази коса, защото дядо ми каза, че току-що я е наточил и мога да се порежа. (Коса – Прикрепено на дълга дръжка земеделско сечиво за рязане на трева от ливада.)

            • Бих искал да поживея една година в многомилионен град.

            • Днес изненадващо падна град и засипа улиците с ледени топчета, големи колкото орех.

            • Днес трябва да мина през канцеларията, за да взема една бележка.

            • Корабът се натъкна на мина и само хладнокръвието на капитана ни спаси от сигурна катастрофа.

            • Имаш ли блок за часа по рисуване?

            • Днес започва санирането на нашия блок.

Зад. 8  • Днес купихме приставка за новите телевизионни канали.

            • Трябва да се внимава с правописа на представките през, раз, пред.

            • Алеите в парка вече са покрити с шумки (шумка – лист от широколистно дърво).

            • Обичам сандвич с шунка.

            • Новият ми телефон пак има някакъв дефект.

            • В дискотеката има нови светлинни ефекти.

Страница 72

Зад. 1 Отг. А)

            Тримата приятели отидоха на екскурзия.

Зад. 2 Отг. А)

            Не могат да се съчетаят в просто изречение наречието утре, което означава бъдеще, и глаголът в минало време ходихме.

            Възможни варианти: Утре ще ходим на кино. Вчера ходихме на кино.

Зад. 3 Отг. Г)

            Изречението е възклицателно и трябва да завършва с удивителен знак (!). Ауу, колко хубава рокля!

Зад. 4 Отг. В)

Зад. 5 Отг. Б)

Зад. 6 Отг. Б)

Страница 73

Зад. 3 Изреченията, изграждащи първа, втора, трета и шеста строфа, са съобщителни и трябва да завършват с точка (.). Изключение прави само петата строфа (предпоследната) – изречението е възклицателно (започва с Ах) и трябва да завърши с удивителен знак (!).

- Страница 76

Зад. 1 Отг. в)
Сказуемото е част на изречението, а същ име, глагол и прилаг. име са части на речта.
Зад. 2 Отг. в)
Наречието е част на речта.
Зад. 3 Отг. б)
Всяка част на речта заема определено място в модела на изречението.
Зад. 1  Подлогът е подчертан, а сказуемото е изписано с удебелен шрифт.
          • Змейчето плуваше. Движеше се из водата грациозно с четирите си прозрачни криле. Те просветваха като перките на златна рибка.
          • Змейчето улови слънчев лъч край брега... Той блестеше.
                                                                                                                                Туве Янсон
Зад. 2 • Змейчето плуваше.
            • Той блестеше.

Зад. 3  Същ. име                      Глагол                     Прил. име                  Числ. име                   Наречие
            • змейчето                движеше се          прозрачни               четирите                грациозно
            • криле                        просветваха        златна
            • перките                  улови                     слънчев                              
            • рибка                        блестеше
            • лъч
            • брега 

Страница 77

Зад. 4  • Учениците решиха задачите бързо.
            • Топката удари стъклото случайно.
            • Децата галеха котето с нежност.

Зад. 5. и 6.       Глаголи                                         Съществителни имена                         Наречия
            решиха (3л., мн.ч., мин.св.вр.)             учениците (м.р., мн.ч., чл.)                       бързо
            удари  (3л., ед.ч., мин.св.вр.)               задачите (ж.р., мн.ч., чл.)                         случайно
            галеха (3л., мн.ч., мин.несв.вр.)          топката (ж.р., ед.ч., чл.)
                                                                           стъклото (ср.р., ед.ч., чл.)
                                                                           децата (ср.р., мн.ч., чл.) 
                                                                           котето (ср.р., ед.ч., чл.) 
                                                                           нежност (ж.р., ед.ч.)

Зад. 7 • Децата обичат игрите.
           • Петелът клъвна зрънце.
           • Слънце огря земята.
           • Баба плете пуловер.

Страница 80

Зад. 1  Отг. в)
чета – глагол

Зад. 2  Отг. б)
бягам – глагол

  Всяка дума, която можем да свържем в естествен израз с числителните имена един, една, едно, е съществително име. Така определяме и рода на съществителното име.
Зад. 3  Отг. г)
(едно) ходене – същ. име (отглаголно съществително, образувано от глагола ходя)

Зад. 4  Отг. г)
(едно) предположение – същ. име

Зад. 5  Отг. в)
(едно) откритие – същ. име

Зад. 6  Отг. в)
(една) приказка – същ. име

Зад. 7  Отг. а)

Зад. 1       Женски род                                           Мъжки род    
             •  (една) кост                               •  (един) лост
             •  (една) мъдрост                        •  (един) мост
             •  (една) радост                           •  (един) гост
             •  (една) твърдост                      •  (един) баща
             •  (една) баба                                •  (един) старейшина
             •  (една) майка                              •  (един) войвода
                                                                    •  (един) съдия
Зад. 2  Подлозите са подчертани, а сказуемите са изписани с удебелен шрифт
            •  Живял някога край морето един момък.
            •  В това време слънцето се скрило зад хълма
            • Месецът блестеше през прозореца точно в средата на пода.
            •  Върху влажната крайбрежна трева момичето забеляза единадесет бели пера.
            • Слънчевите лъчи падаха право върху лицето на Елиза.
            •  В стаята нахлу чист въздух.
            •  От гъсталака на дърветата се показаха три великолепни бели лебеда.

Страница 81

Във всички примери подлозите са подчертани, а сказуемите са изписани с удебелен шрифт.
Зад. 3 • Лъвът реве.
           • Еленът бяга.
           • Петелът кукурига.
           • Рибата плува.
           • Конят цвили.
           • Птицата лети.

Зад. 4 Нямат форми за множествено число думите: въздух, човечество, пепел, детство, младост, обич.

Зад. 5 Всички изречения са изградени по един модел: подлог  – сказуемо.

Зад. 6 Кратки изречения                               Разширени изречения (всички изречения са разширени с обстоятелствени пояснения)
           • Слънцето изгря.       →          Слънцето изгря внезапно (как).
           • Вятърът утихна.     →          Вятърът утихна късно вечерта (кога).
           • Снегът заблестя.    →          Снегът заблестя ослепително (как).
           • Алпинистите тръгнаха. →  Алпинистите тръгнаха към върха (накъде).
           • Върхът се белееше. →         Върхът се белееше в далечината (къде)
.
Зад. 7 • Прозорецът се отвори.
           • Дъждът спря.
           • Вятърът утихна.
           • Гълъбът излетя.
           • Отборът победи.
           • Учителят влезе.
           • Звънецът зазвъня.
           • Учениците тръгнаха.
           • Розите цъфнаха.
           • Пролетта закъсня.

Зад. 8 Съществителните имена в заглавия се членуват, а ако думата е от м.р., ед.ч., се членува с пълен член (Човекът и компютрите, Циркът - смях, смелост и красота).

Зад. 9 • Зъбът се клати.
           • Зъболекарят извади зъба.
           • Мъжът отиде при зъболекаря.
           • Зъболекарят взе клещите.

Страница 84

Зад. 1 Отг. б)
С глагола искам не се образува съставно глаголно сказуемо.
.
Зад. 2 Отг. г)
.
Зад. 3 Отг. а)
Времето е слънчево.
.
Зад. 4 Отг. в)
Мария развълнувано стана от мястото си.
.
Зад. 5 Отг. б)
Участниците в състезанието започнаха да се готвят.„
.
Зад. 1 • Стана късно и вече трябва да лягам.          
 • Веднага почвам да се готвя за срещата.
 • Аз продължавам да тичам.
 • След малко спирам да работя.
 • Бързам, но може да седна за малко.
.
Зад. 2  • След малко почвам работа.
 • Ще се прибера по-късно, защото продължавам тренировката.
 • След час приключвам с ученето.
 • Моля ви, може ли захарта?
 • Учебникът ми трябва.

Страница 85

Сказуемите са изписани с удебелен шрифт.
Зад. 3  • Националният отбор започна да се подготвя за световното първенство.
 • Екипът от археолози продължава да работи на новооткритата тракийска гробница.
 • Учените спряха да проучват находката.
 • От утре започвам да чета книгите за лятото.
 • След малко свършвам да пиша съчинението по литература.
.
Зад. 4  • Момичето започна да плаче.
 • Сърната започна да пристъпва леко към малкото.
 • Най-неочаквано започна да вали ситен дъжд.
 • По тъмното небе започнаха да трептят ярки звезди.
 • На тази песен всички започнаха да танцуват в кръг. 
 • Ще продължа да чета тази книга докрай.
 • Все още продължават да изграждат новия спортен комплекс.
.
Зад. 5  • Още в ранната пролет дворът побеля от първите кокичета (стана бял - побеля).
 • Митко победи в състезанието (стана победител - победи).
 • Постиженията му в спринта се подобриха(станаха по-добри - се подобриха).
 • Всички вече се приготвиха за тръгването (бяха готови - се приготвиха).
 • Бузите ú порозовяха от вълнение (станаха розови - порозовяха).
.
Зад. 6  • Той е преподавател по френски език (преподава - е преподавател).
 • Тази актриса е изпълнител на главната роля във филма (изпълнява - е изпълнител).
 • Великите мореплаватели са откриватели на нови земи (откриват - са откриватели).
 • Баща му е командир на танкова бригада (командва - е командир).
.
Зад. 7  Прости сказуеми                            Съставни именни сказуеми                            Съставни глаголни сказуеми
                • пристигна                                • е по-голям                                             • започна да учи
             • се гордеят                                • стана шампион                                    • трябва да положи

Страница 88

Зад. 1 Отг. а)
Зад. 2 Отг. г)
Зад. 3 Отг. в)
Зад. 4 Отг. г)   край полето
Зад. 5 Отг. г)
Мария (подлог) написа (сказуемо) писмо (пряко допълнение) на Петър (непряко допълнение).
Зад. 6 Отг. а)
Зад. 7 Отг. в)
Звездите огряха притихналата Земя - какво огряха? - притихналата Земя (пряко допълнение); притихналата - прил. име, Земя - същ. име.
Зад. 8 Отг. в)
Тренирам плуване.
Зад. 9 Отг. в)
Тичам с Иван. Тичам към мама.

Страница 89

Подлозите са подчертани, а допълненията са изписани с удебелен шрифт.
Зад. 1 • Наградата получиха първокласниците.
 Винаги можем да сменяме местата на думите в изречението, но без да променяме формата им. Това помага, когато словоредът е по-особен и не сме уверени, че правилно определяме службата на думите. Напр. Първокласниците получиха наградата. Сега думите са на обичайните си места и всичко е по-лесно. Можем да продължим Те я получиха - те -подлог, я -допълнение. Синтактичен разбор
      • Журито награди първокласниците.
      • С учителката говори Иван.
      • Иван зададе въпрос на учителката.
      • Въпросът затрудни учениците.
      • Въпроса зададе Иван.

Зад. 2  Пряко допълнение (свързано направо)                                       Непряко допълнение (свързано чрез предлог)
      • Ще напиша писмо                                                                       • Ще пиша на Кремена
      • Ще следвам история                                                                 • Ще уча по история
      • Тренирам плуване                                                                      • Тренирам с Веско
      • Готвя изненада.                                                                         • Приготвям се за празника

 Зад. 3 • Момичето видя момчето.
      • Момчето видя момичето.
      • Момчето видя снимка с момичето.
♦ Думата момиче може да заема всички позиции, защото е съществително име.

Зад. 4  Иван срещна Мариана.
♦ Изречението е ясно, не съдържа двусмислие.

Зад. 5  Глаголи, с които може да се образуват изречения с пряко допълнение:
      • пея – Мария ще пее песента на славея.
      • скачам – Днес ще скачаме дълъг скок.
      • уча – Днес ще уча стихотворението на Ботев "На прощаване".
      • обичам – Аз обичам сладолед.
      • виждам – Аз вече виждам върха.
      • разказвам – Всяка вечер разказвам приказки на малкото си братче.
      • обличам – Днес ще обличам новата си рокля.

Страница 92

Зад. 1 Отг.г)  Наречието  не се изменя. То е неизменяема част на изречението.

Зад. 2 Отг. а)

Зад. 3 Отг. в) бързо предвижване (какво предвижване?) В това съчетание бързо е прилагателно име; определя съществителното предвижване. Проверка: бързи предвижвания. Вж. Прилагателно име

            Отг. а) кара бързо (как кара? – наречие за начин);

            Отг. б) бързо пристигнахме (как пристигнахме? – наречие за начин);

            Отг. г) тича бързо (как тича? – наречие за начин)  Вж. Наречие

Зад 4 Отг. б)  Вятърът духа силно (как духа?). В това изречение силно е наречие за начин.

           Отг. а) Иво има силно главоболие (какво главоболие? –  прилаг. име)

           Отг. в) Обзе го силно вълнение (какво вълнение? –  прилаг. име)

           Отг. г) Тигърът е силно животно (какво животно? –  прилаг. име)

Зад 5 Отг. а) Мечтая за морето (за какво мечтая? – непряко допълнение).

           Отг. б) Пътувам към морето (накъде пътувам? – обст. пояснение за място).

           Отг. в) Отивам до морето (къде отивам? – обст. поясн. за място).

           Отг. г) Спрях край морето (къде спрях? – обст. поясн. за място).

Зад 6 Отг. в)  Свършвам работата след час (за време – кога свършвам работата? – след час).

Зад 7 Отг. а) В лунапарка  времето минава бързо. В изречението има две обстоятелствени пояснения: в лунапарка (обс. поясн. за място);. бързо (обс. поясн. за начин).

Зад 8 Отг. в) През ваканцията децата играят от сутрин до вечер на морския бряг. В изречението има три обстоятелствени пояснения: през ваканцията (обс. поясн. за време); от сутрин до вечер (обс. поясн. за време); на морския бряг (обст. поясн. за място).

Страница 93

Зад. 1 Градчето се събуди. Чуваха се гласове. Хората бяха излезли. Мнозина тръгнаха  към площада. Някои вървяха, а други разговаряха.

Текстът, разширен с наречия: Градчето се събуди рано.  Някъде се чуваха гласове.Хората бяха излезли навън. Мнозина тръгнаха бързо към площада. Някои вървяха неуверено, а други разговаряха уплашено.

Зад. 2 • В утрешния ден ще заминем на море. → Утре ще заминем на море.

            • Тя се върна преди ден. → Тя се върна вчера.

            • Момичето поднесе цветята с усмивка. → Момичето поднесе цветята усмихнато.

Тук наречието усмихнато съвпада с формата на прил. име за ср.р. (усмихнато момиче), което би могло да изпълнява службата на сказуемно определение. В този случай е важен смисълът, който влага авторът. Ако е наречие, пояснява как, по какъв начин са поднесени цветятам от момичето; ако е сказуемно определение, пояснява какво е момичето, какво изпитва, поднасяйки цветята

            • Съставът приключи своето турне с успех. → Съставът приключи своето турне успешно.

Зад. 3 Съчетания с прилагателни имена                  Съчетания с наречия

            • бързо ходене                                          бързо ходеше

           • неправилно писане                               пише неправилно

           • смело държание                                     държи се смело

           • майсторски шут                                      майсторски шутира

           • лъвски скок                                             скочи лъвски

           • рицарски жест                                         постъпи рицарски

Обърни внимание, че в лявата колонка се пояснява същ. име, а в дясната – сказуемо. Запомни: прилагателното име пояснява съществително име в изречението, а наречието пояснява сказуемото.

Зад. 5 Редактиран вариант на текста:

            Здравей Вальо,

            Пиша ти от Китен. Нямам търпение да ти кажа какво ми се случи завчера. Призори заедно с чичо Иван – хазяина, влязохме с лодката му навътре в морето. Знаеш, че аз плувам отскоро и малко ме беше страх, а и имаше защо. Изведнъж излезе вълнение, постепенно лодката взе да се пълни с вода и ставаше все по-страшно. Ама чичо Иван не се даде. Накрая, макар и целите мокри, успяхме да излезем на брега и да се приберем вкъщи. Още се чувствам особено след тая случка.

            Хайде доскоро – ще се видим наесен.

                                                           Морският пират: Жоро

Страница 96

Зад. 1 Отг. в)  Определението пояснява съществителното име, в което и да е място на изречението.

Зад. 2 Отг. г)  Думата весело е определение в съчетанието весело момиче  (какво момиче?)

Думата весело в останалите съчетания е обстоятелствено пояснение за начин. Отговаря на въпроса как?.

Зад. 3 Отг. а) Качествено прилагателно е думатакрасив.  Качествените прилагателни могат да се степенуват – по-красив.

Зад. 4 Отг. г) Относително прилагателно е думата пластмасов. Относителните прилагателни не могат да се степенуват.

Зад. 5 Отг. в) Най-добре петокласниците се справиха със ситуацията преди края. В това изречение съчетанието преди края е определение, защото пояснява съществителното ситуация (коя ситуация?).

Зад. 1 Змеят не беше по-голям от една кибритена кутийка и плуваше из водата грациозно с четирите си прозрачни криле. Те бяха красиви като перките на златна рибка.

             Но никоя златна рибка не е била като този миниатюрен змей. На слънцето той целият ослепително блестеше от злато. Шиповете му зъщо бяха златни, а главичката му бе яркозелена и очите – жълти като лимон. Шестте малки крачета имаха по една мъничка зелена лапа, а и краят на опашката му преливаше в зелено. Беше прекрасен. (Туве Янсон)

♦ Без прилагателните имена текстът губи не само изразителността си, но и смисъла си. Напр. Змеят не беше от една кутийка…

Групиране на прилагателните имена:

Качествени (могат да се степенуват)                                     относителни (не могат да се степенуват)

• по-голям                                                                                    • кибритена

• грациозно                                                                                  • златна

• прозрачни

• красиви

• миниатюрен

• яркозелена

• жълти

• малки

• мъничка

• зелена

• прекрасен

 Страница 97

Зад. 2   Подлозите са подчертани, сказуемите са изписани с удебелен шрифт, допълненията са оцветени в синьо, обстоятелствата - в зелено, а определенията – в червено.

            • Градината беше отрупана с цветя. В края ú се извисяваше дърво. Изведнъж между клоните му се промуши същество, което впери очи в кулите на двореца.

            • Малката градина беше отрупана с екзотични цветя. В края ú се извисяваше изсъхнало дърво. Изведнъж между разкривените му клони се промуши странно същество, което впери тъжни очи във високите кули на царския дворец.

Зад. 3  • Момъкът скочи от коня. Тръгна по пътя към града. В пазвата си носеше пръстена. На кръста му блестеше мечът.

           • Младият момък скочи от черния кон. Тръгна по пътя към престолния град. В пазвата си носеше вълшебния пръстен. На кръста му блестеше острият меч.

♦ Когато означаваме предмет само със съществително име, се членува съществителното, а когато означаваме предмет с прилагателно и съществително име, се членува прилагателното.

Зад. 4 Минало време. Един ден царската дъщеря пак излязла на балкона към градината. Като я видял, момъкът разчупил по-малкия орех. Пред него се появил отново красивият и буен сив кон. Метнал се момъкът върху коня и препуснал към балкона , за да поздрави царската дъщеря.

            Сетне пак разиграл коня си, но когато дошъл стражът, конникът отново прескочил оградата на двореца и мигом се скрил зад близкия хълм.                                                                                                                                                                       (Народна приказка)

Страница 100

Зад. 1 Отг. в)

Една шестица – съществително име

Зад. 2 Отг. б)

Останалите числителни имена са редни.

Зад. 3 Отг. в)

Правилно: дванайсети; -сет e част от десет и не бива да се променя или пропуска при съкратените варианти на числителните имена

Зад. 4 Отг. г)

Несъгласуваното определение може да се изрази с предлог и съществително име.

Зад. 5 Отг. а)

Съгласуваното определение може да се изрази с прилагателно име и числително име.

Зад. 6 Отг. г)

Приложението стои след поясняваното име.

Зад. 7 Отг. в)

Безпроблемно пътуване – какво пътуване?

Зад. 8 Отг. а)

Къща край пътя – каква къща?

Зад. 9 Отг. в)

блокче шоколад - приложение

глазура от шоколад – несъгл. определ.

млечен шоколад – определяемо

вафла с шоколад – несъгл. определ.

Зад. 10 Отг. в)

чаша чай - приложение

чаена чаша – съгл. определ.

чаша за чай – несъгл. определ.

чай в чашата – същ. име

Страница 101

Зад. 1 Числителни имена, употребени в текста:

      • четири - числително бройно

      • дванадесет – числително бройно

      • три – числително бройно

      • втората – числително редно, ж.р., чл.

      • третата – числително редно, ж.р., чл.

      • четвъртата – числително редно, ж.р., чл.

      • седем – числително бройно

♦ Думите тройка, нула, двойка, деветка са съществителни имена.

 Пишем и изговаряме деветка и десетка, а не девятка и десятка.

Зад. 2 Образуване на числителни редни от числителни бройни имена:

      • пет – пети , пета, пето, пети

      • шест – шести, шеста, шесто, шести

      • десет – десети, десета, десето, десети

      • двайсет – двайсети, двайсета, двайсето, двайсети

♦ Това е петата ми оценка по български език.

      • петата – ж.р., ед.ч., чл.

Зад. 3 • 5 килограма – пет килограма

      • 24 ученици – двайсет и четити ученици

      • Х век – десети век

      • 98 представители – деветдесет и осем представители

      • VI клас – шести клас

      • II етаж – втори етаж

      • 33 писма – трийсет и три писма

      • 15 войници – петнайсет войници

Зад 4       Подлозите са подчертани, сказуемите са изписани с удебелен шрифт, допълненията са оцветени в синьо, обстоятелствата – в зелено, а определенията – в червено.

      • Алпиниститедълго изчакваха по-добро времеза изкачването на върха.

      • До началото на изкачването алпинистите чакаха дълго.

      • До изкачването на върха алпиниститеот нашата експедиция преживяханапрегнатичасове.

      • Алпинистите не могат да тръгнат към върха зарадилошотовреме.

Зад. 5 Преобразуване на съгласуваните определения в несъгласувани:

      • В купето влезе мустакат мъж. → В купето влезе мъж с мустаци.

      • Гората се огласяше от птича песен. → Гората се огласяше от песен на птица.

      • Селската речица от ден на ден пресъхваше. →  Речицата на селото от ден на ден пресъхваше.

 Зад 6 Образуване на  съгласувано определение,  несъгласувано определение и приложение от две съществителни имена:

                                                          съгласувано определение                    несъгласувано определение                           приложение

      • буца и лед →                               ледена буца                                        буца от лед                                               буца лед

      • блокче и шоколад →                 шоколадово блокче                          блокче от шоколад                                 блокче шоколад

      • шише и лимонада →                лимонадено шише                             шише от лимонада                                 шише лимонада

 Зад. 7 Преобразуване на приложенията в съгласувани определения:

      • Лъч светлина нахлу в стаята.                                        → Светлинен лъч нахлу в стаята.

      • Майсторът му постави топче глина вместо нос.  → Майсторът му постави глинено топче вместо нос.

      • Край пътя се белееха преспи сняг.                                → Край пътя се белееха снежни преспи

      • Сложих в чая три бучки захар.                                        → Сложих в чая три захарни бучки.

      • Поръчах си три топки сладолед.                                   → Поръчах си три сладоледени топки

Страница 104

Зад. 1 Отг. б)

Тя запълва мястото на подлог, а нея – на допълнение.

Зад. 2 Отг. в)

Зад. 3 Отг. а)

Зад. 4 Отг. в)

Зад. 5 Отг. б)

В другите три случая ти изпълнява службана на непряко допълнение (на тебе ти) Напр. а) Изпратих ти писмо. На тебе ти изпратих писмо.

Зад. 6 Отг. в)

Той ú го предал заедно с поздрави от мене.

Зад. 1 Децата тръгнаха към високия връх. → Те тръгнаха към него.

Момчето подаде на водача компаса. → То му подаде компаса.

Вятърът грабна есенните листа. → Той ги грабна.

Страница 105

Зад. 2 Думите и местоименията, които ги означават, са оцветени в един цвят: шоп – в червено; яйца; прасе; прасета .

            Един шоп с бял кожух и свински цървули отивал в града на пазар. На рамо той носел тояга, а на тоягата кошница с яйца. Вървял шопът по пътя и приказвал високо:

            – В кошницата има сто яйца. Ако ги продам по лев, ще получа сто лева. Ако ги продам по два лева, ще ми се съберат двеста. От пазара с тях ще купя едно женско прасе. Ще го храня, ще го гледам като писано яйце. То ще ми опраси дванайсет прасета. Като пораснат и те, ще почнат да се прасят, додето дворът се напълни с големи-големи свине.

.

Зад. 3 - Аз съм най-добрият на тази игра.

            - Ти си ной-добрият на домино.

            - Тя е най-добрата, а ние можим само да ú завиждаме.

.

Зад. 4 • Кого избра журито? – Журито ме избра мене.

           • На кого дадоха наградата? – На нея ú дадоха наградата.

           • Кого подкрепяше публиката? – Тях ги подкрепяше публиката.

           • За кого бяха най-бурните аплодисменти? – Нас ни аплодираха най-бурно.

.

Зад. 5 А. Пипи – тя, я, ú

           Б. Ян Бибиян – той, той, него

Страница 108

Зад. 1 Отг. б)

Въпросителни местоимения са кой, какъв, чий.

Зад. 2 Отг. б)

Редактиран вариант: С кого говори толкова дълго?

Зад. 3 Отг. а)

Останалите три местоимения какъв, чий, кого са въпросителни.

Зад. 4 Отг. в)

Редактиран вариант: Това е човекът, без когото нямаше да успея.

Зад. 5 Отг. в)

Редактиран вариант: Момчетата, които победиха, са от нашия клас.

Зад. 6 Отг. б)

Редактирани варианти:

• Запознах се с писателя, чийто роман ще изучаваме по литература.

• Учениците, чиито оценки са отлични, ще бъдат наградени.

• Ще участват всички, чийто ръст е над 1,60 м.

Зад. 7 Отг. а)

Това ме радва. → То ме радва.

Останалите местоимения това, тази, тези запълват мястото на съгласувано определение.

Страница 109

Зад. 1 Местоимения, употребени в текста:

лично местоимение:

• му (на него му) – 3 л., ед.ч., дат.п., кр. ф-ма

• ми (на мене ми) – 1 л., ед.ч., дат.п., кр. ф-ма

• той – 3 л., ед.ч., м.р., им.п.

показателно местоимение:

• това – за близки лица и предмети, ср.р., ед.ч.                                                                                                                                                                                                                                

въпросително местоимение:

• кое – за лица и предмети, ср.р., ед.ч.

относително местоимение:

• което – за лица и предмети, ср.р., ед.ч.

• които – за лица и предмети, мн.ч.

Местоимения, които ще изучиш в шести клас: своята, никое, се, си.

♦ Сфинксът използва въпросително местоимение (кое), за да зададе въпрос, а относителни местоимения (което, които), за да обясни характеристиките на предмета, за който пита.

♦ Едип използва показателно местоимение (това), защото преди да отговори на въпроса, трябва да посочи предмета, за който се пита.

Зад. 3 А. • На кого вярваш? Кого замества допълнението. Подлогът е ти. Той не е изразен в изречението, но лесно го възстановяваш наум.

• Не знам за кого мислиш. Кого замества допълнението. Подлогът е ти.

• Видях пак човека, когото срещнах вчера. Когото замества допълнението във второто просто изречение. Подлогът е аз.

Б. • Харесвам хора, чийто поглед е открит. Помни, че чийто се съгласува по род и число с думата, която стои след него.

• Харесвам хора, които гледат открито. Които се съгласува по род и число с думата, която стои пред него.

Зад. 4 • По пясъка вървеше момиче, което имаше красиви сини очи.

• По пясъка вървеше момиче, което беше почерняло от слънцето.

• По пясъка вървеше момиче, чиито рамене бяха изгорели от слънцето.

• Кученцето, което беше съвсем малко, се припичаше на слънце.

• Кученцето, чиито лапи бяха бели, се припичаше на слънце.

• Кученцето, което отдавна беше изгоряло, се припичаше на слънце.

  * Кученцето се припичаше на слънцето, макар че отдавна беше изгоряло.

Страница 112

Зад. 1 Отг. б)

Сказуемите не могат да бъдат еднородни части на изречението, защото всяко сказуемо образува ново изречение.

Зад. 2 Отг. в)

Чувам гласовете на Иво и Мария. Чии гласове? – на Иво и Мария (еднородни несъгласувани определения).

Зад. 3 Отг. б)

Момчето и родителите му се зарадваха на новината (еднородни подлози).

Зад. 4 Отг. а)

С песни и радостни викове децата посрещнаха празника.

Зад. 5 Отг. в)

След доста време (кога?) с усилия (как?) той се изкачи на върха (еднородни обстоятелствени пояснения за начин).

Зад. 1  Подлозите са подчертани, сказуемите са изписани с удебелен шрифт, допълненията са оцветени в синьо, обстоятелствата - в зелено, а определенията – в червено. 

             Равното, сиво, безкрайно поле тъне в дълбока, мъртва тишина. Отникъде не долита ни звук, ни глас, ни стон. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат мрачни високи върхове.  Вадички и потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури са пресъхнали това лято.

Зад. 2  Еднородните части са отбелязани:  подлозите са подчертани, обстоятелствата - в зелено, а определенията – в червено.

           Равното, сиво, безкрайно поле тъне в дълбока, мъртва тишина. Отникъде не долита ни звук, ни глас, ни стон. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат мрачни високи върхове. Вадички и потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури са пресъхнали това лято.

              ♦ Текстът без еднородните части:

            Полето тъне в тишина. Отникъде не долита. Над нас се вдигат мрачни и високи върхове. Пресъхнали са това лято.

            ♦ Тъй като в първия текст има еднородни подлози и при трансформацията те трябва да бъдат съкратени, вторият текст не само бива лишен от образност, но и става неясен.

Страница 113

Зад 3  1. Момичетата и момчетата решаваха теста усърдно.

            2. Щастливите и усмихнати деца носеха цветя и балони.

            3. Кръстницата разчупи питата бавно и тържествено.

            4. Майката съзерцаваше усмихнатото и щастливо дете.

Зад. 4  Еднородните части са подчертани. 

          • И тя смаяна се спря пред тия мили, хубави и още пресни спомени за закачките, песните и шегите, неизговорените думи и тайни погледи.

• Кичури от сребросива коса чудесно украсяват това сухо,  но здраво лице.

• Гъстите му, надвесени вежди, ловджийският поглед на кафените му очи и дългите му мустаци придаваха една чудна привлекателност и почтеност на цялата му юнашка снага.

• Русото и пълно, продълговато, хубаво лице хвърляше радостна заря.

• Той чу бодрия шум на чешмата, любовното боричкане на врабчетата, някаква песен на младо момиче, мъжествения смях на младежи.

• Дали Иван и Кирил, или Катя и Петя са станали първи?

Зад. 5 • Земята потъна в мрак и тъмнина.

• Детето се усмихна щастливо и доволно.

• Клоните на дряна и прасковата потънаха в нежни цветове.

• Момичетата и момчетата наобиколиха учителя.

• Алпинистите тръгнаха бавно, но уверено към върха.

Страница 116

Зад. 1 Отг. б)

Междуметия: тряс, бум, мяу

Зад. 2 Отг. а)

Частици: например, именно, просто

Зад. 3 Отг. г)

Междуметието пльос е подлог в изречението. Проверка: То (едно пльос) се чу във водата.

Зад. 4 Отг. а)

Редактиране на сгрешените примери: раз-два, шушу-мушу, мууу

Зад. 5 Отг. в)

Обяснение на примерите:

а) Стрелецът направи точно попадение (точно е съгласувано определение на допълнението попадение)

б) Той стреля точно (точно е обстоятелствено пояснение за начин)

в) В десетката улучи точно той (точно е частица)

г) Той има точно око (точно е съгласувано определение на допълнението око).

Зад. 6 Отг. в)

Думите ми прозвучаха естествено. Как прозвучаха? – естествено (обстоятелствено пояснение за начин).

Зад. 1 Частици в изреченията са: обикновено, естествено, само, пак, не

Страница 117

Зад. 2 Разграничаване на частиците от наречията За разлика от частиците в изречението наречията изпълняват службата на обстоятелствено пояснение и отговарят на конкретен въпрос:

• Децата обикновено (частица) не се вслушват в съветите на възрастните.

• Моята приятелка се облича съвсем обикновено (наречие). Как се облича моята приятелка? – обикновено – обстоятелствено пояснение за начин.

• Задачата се решава много просто (наречие). Как се решава задачата? – просто – обст.поясн.за начин.

• Просто (частица) трябва да помислиш повече.

• Трябва да прецениш ситуацията много точно (наречие). Как трябва да прецениш ситуацията? – точно – обст.поясн.за начин.

• Точно (частица) добрата преценка ще гарантира успеха ти.

Зад. 3 • Нали олимпиадата по математика ще бъде през май?

• Съобщиха ли за конкурса по телевизията?

• Дали през втората половина на април времето ще се стопли?

• Дали ще удължат срока за подаване на документи?

.

Зад. 4 Междуметията са изписани с червено.. 

Текст А. – Я се поотмести малко към края, да си сложа и другия крак. Ха така! Браво! Еееех!...Кеф! Я чувайте машината какво прави: тупа-тупа! Фърчи!

Текст Б. Обедът е готов. Минават в обедната стая и сядат около трапезата.

             – Това какво е, супа ли е? Аа, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата. Ц-ц-ц. Тюх, да се не види!... Аз имам чушки в дисагите си.

             – Да? Имате чушки? - обади се Иречек.

             – Как не, носа си аз чушки... На, заповядайте, разтрийте си! Хе-хе-хе, по български!

Зад. 5 Междуметието може да запълва различни места в изречението:

• Шушу-мушу (подлог) къща разваля.

• Цял час шушу-мушу (сказуемо) зад гърба на другите.

• Цял час с неудобство слушаме това шушу-мушу (пряко допълнение).

• Трябва да се разберем без шушу-мушу (обстоятелствено пояснение).

Зад. 6 • Актрисата пък избра тази роля.

• Пък актрисата избра тази роля.

Главни части на изречението

1.

С каква част на речта е изразен подлогът в изречението

:

Котаракът

се престорил, че не чува тези груби слова.

а) показателно местоимение

б)

съществително име

Подлог в изречението е съществителното име

Котаракът

.

в) прилагателно име

г) словосъчетание от прилагателно и съществително име

2.

С каква част на речта е изразен подлогът в изречението

:

Докато измъквали клетия Маркиз от речните води, се стъмнило.

а)

в изречението липсва подлог

В изречението

липсва вършител на действието,

няма

дума или словосъчетание, което може да се замести с лично местоимение в

именителен падеж (

аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те

)

. Следователно няма подлог.

б) съществително име

в) словосъчетание (прилагателно

+ съществително)

г) прилагателно име

3.

В кое от следните изречения сказуемото е съставно именно?

а) Царят

чул

виковете и

подал

глава през вратичката на Каретата.

И двете сказуеми са

прости.

б)

Този смешен котарак

е моето наследство

.

Съставно именно сказуемо, в което

именната част е разширена с определението

моето

.

в) Котаракът

трябвало да осигури

дрехи на най

-

мал

кия син.

Съставно глаголно

сказуемо.

г) В този ден царят

излизал

на разходка с принцесата.

Просто сказуемо.

4.

Колко сказуеми има в изречението

:

Не се наскърбявайте

, господарю мой,

дайте

ми само една Торба и ми

поръчайте

чифт Чизми, за да

мога да се промъквам

през гъсталаците.

а) три

б)

четири

в) пет

г) шест

5.

Какви са по вид сказуемите в изречението

:

Не се наскърбявайте

, господарю мой,

дайте

ми само една Торба и ми

поръчайте

чифт Чизми, за да

мога да се промъквам

през гъсталаците.

а) две прости и две съставни именни

б) пет прости и едно съставно гла

голно

в)

три прости и едно съставно

глаголно

Първите три сказуеми са прости, а последното

е съставно глаголно.

г) четири прости и едно съставно именно

6.

Колко подлога има в изречението

:

Той

заложил трици и зелеви листа в торбата си, прострял се, сякаш бил умрял, и

зачакал някой млад заек, още непознал лукавството в този свят, да се полакоми и

да се пъхне в торбата му.

а)

един

Той

б) два

в) три

г) четири

7.

В кое от изреченията сказуемото е съставно глаголно?

а)

Искам

да

имам

приятел като Котаракът в чизми.

Запомни: глаголът

искам

не

образува съставно глаголно сказуемо

.

б

) Котаракът

започва да вика

с пълно гърло.

Съставно глаголно сказуемо

–

първият

глагол

(започва)

означава

нача

ло

, а вторият

(вика)

изразява основното действие

; двата

глагола са свързани със съюза

ДА

.

в) Навсякъде

се чува

викането на Котарака.

Просто сказуемо.

г) Най

-

впечатляващо

е викането

на Котарака.

Съставно именно сказуемо.

8.

В кое изречение е нарушено правилото за съгласуване на подлога и сказуемото по

лице и число, а понякога и по род?

а) Отборът на седмокл

асниците победи отбора на осмокласниците.

б) Момичетата и момчетата аплодираха пламенно гостите.

в)

Група

ученици

обикаляха

стадиона, развявайки знамена.

Подлог в изречението е

съществителното

група

(ед.ч.), а

ученици

(мн.ч.)

е приложение на подлога.

Тъй като

подлогът е в ед.ч., то и сказуемото трябва да б

ъде в ед.ч.

–

обикаля

.

г) Чашата едва се крепеше върху летвата.

9.

Подлогът и сказуемото са главни части на изречението, защо

то:

а) няма изречение без подлог

Има безподложни изречения (глаголни).

б)

носят основния смисъл

в) няма изречение без сказуемо

Има изречения, в които сказуемото не е изразено

(именни).

г) защото задължително са означени в изречението

Това твърдение е невярно.

10.

Как са изра

зени двата подлога в изречението

:

Когато

старият Мелничар

умрял,

синовете му

наследили само една Ме

лница

, едно

Магаре и един Котарак.

а)

със

съществително име

и

словосъчетание (съществително име + съгласувано

определение)

б

)

със

словосъчетание (съгласувано определение + съществително име)

и

словосъчетание (съществително име + несъгласувано определение)

Старият

Мелничар

–

прилаг.

и

ме

(

съгласувано определение

)

+ същ. име; синовете му

–

същ.

и

ме +

прит.

мес

т.

, кр. ф

-

ма (

несъгласувано определение

)

.

Запомни:

кра

тките форми на

притежателното местоимение вина

ги са несъгласувани определения

.

в)

със

словосъчетан

ие (

прилаг.

име

+ същ.

име)

и

съществително име

г)

със

съществително име

и

съществително и