понеделник, 14 март 2016 г.

правопис



Двойно Н (НН)
ДВОЙНО Н (НН)
1. Прилагателно име, което в мъжки род единствено число завършва на -нен, във формите си за женски, среден род и множествено число образува двойно н:
         странен странна, странно, странни  
          съвременен  съвременна, съвременно, съвременни
          ненавременен  ненавременна, ненавременно, ненавременни
          конен конна, конно, конни
          • военен военна, военно, военни
2. Съществителни имена и наречия, образувани от такива прилагателни, също се произнасят и пишат с двойно н:
          странен странност
          съвременен съвременност
         конен конница
          • странен странно (наречие за начин) Той ме погледна странно, като че ли нещо не разбираше (Как ме погледна? – странно; обстоятелствено пояснение за начин, изразено с наречие)
Как да различим наречието от прилагателното име? – вж. Наречие
Но не забравяй: ако прилагателното име в м.р. ед.ч. завършва на -ен, във формите си за женски, среден род и множествено чесло се пише с едно н:
          писмен писмена, писмено, писмени
          ненадежден ненадеждна, ненадеждно, ненадеждни
          необикновен необикновена, необикновено, необикновени
  


Двойно Т (ТТ, ЩТ)

ДВОЙНО Т (ТТ) и ЩТ ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА ОТ Ж. Р.
Определителният член -та за женски род единствено число се прибавя направо към съществителното, без то да се променя: 
           (една) пролет + та пролетта;
           (една) свещ + та свещта .
           (една) книга + та книгата
           (една) пещ + та пещта
           (една) прелест + та прелестта 
Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се пише Щ (радоста, свеща вместо радостта, свещта).
Запомни:
1. Всички имена от ж.р., завършващи на , при членуване се пишат с двойно Т
          (една) плът  плътта
         (една) смърт смъртта
          • (една) вест вестта     
          (една) кост костта
          (една) страст страстта 
 Много от тези имена са образувани с наставка --ОСТ и лесно се разпознават::
          (една) младост младостта
          (една) съвременност съвременността
          (една) неизбежност неизбежността
          (една) радост радостта
          (една) конкретност конкретността
2. Всички имена от ж.р., завършващи на , при членуване се пишат с -ЩТ:
           (една) нощ нощта
          (една) мощ мощта
          (една) вещ вещта
Кога НЕ СЕ ПИШЕ запетая пред съюза ЧЕ
Кога НЕ СЕ ПИШЕ запетая пред съюза ЧЕ
Всички знаем, че пред съюза ЧЕ се пише запетая и затова можем да срещнем случаи като: Вече добре се справям с пунктуацията въпреки, че нямам време за четене.  А би трябвало да бъде: Вече добре се справям с пунктуацията, въпреки че нямам време за четене.
И така: пред ЧЕ обикновено се пише запетая, но не винаги!
Не се пише запетая пред съюза ЧЕ, когато той е част от сложен съюз: въпреки че, само че, макар че, освен че, в случай че, така че, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че, при все че и др.
      Ще те изпитам отново, макар че не обичам да правя компромиси.
      Ти, освен че не дойде на срещата, не се и обади.
      Ще изям един сандвич, въпреки че съм на диета.
      Всъщност всичко се бе променило, само че никой не го забелязваше.
      Не предприемай нищо, при положение че всичко е толкова неясно.  Не предприемай нищо, ако всичко е толкова неясно. Сложният съюз може да бъде заменен с друг съюз. 
      • Успях, благодарение на това че учих упорито. Да заменим сложния съюз: Успях, защото учих упорито.
Когато пишем, разбира се, е важно да вникваме в смисъла, защото например наречия като само, така и др.  може да не са част от сложен съюз, а обстоятелствени пояснения  в главното изречение:
      Страхувам се, само че ще успея да овладея чувствата си. Обърни внимание, че тук сложният съюз може да бъде заменен с друг. Например с НО: Страхувам се, но ще овладея чуствата си.
      • Страхувам се само, че няма да овладея чувствата си. В този случай наречието само е обстоятелствено пояснение и може да бъде заменено с друго наречие. Например с единствено: Страхувам се единствено, че няма да овладея чувствата си.

Кога пишем И и кога Й
Често гласната И се бърка със звук, който бележим с буквата  Й.
И е гласен звук и може да образува сричка; той може да се произнася отделно и може да се свърже с мелодия.
Й не може да се произнася самостойно, а винаги се свързва с гласен звук: йа,йо, ай, ой, ей;
Й спада към съгласните и не може да образува сричка: кой-то, ни-кой, май-ка, пей-ка, лей-ка-та.
            Затова, когато се съмняваме дали да пишем И или Й, можем да произнесем думата и да я разделим на срички: ако звукът се отделя в сричка, или заедно със съгласни звукове образува сричка, пиши И (И-ван, тии-на); ако не се отделя в сричка, а е част от сричка, в която има гласен звук – пиши Йей-на, пей, ни-кой).  
КОГА ПИШЕМ И и КОГА Й
1. В множествено число думите никога не завършват на Й:
          • идея идеи
          • организация организации
          • материя материи
2. Съществителни имена и местоимения, завършващи в единствено число на Й, в множествено число се пишат с И:
              Ед. ч.        Мн. ч.
          тролей тролеи
          • случай случаи
          • критерий критерии
          • хербарий хербарии
          • мой     мои
          • който които
         някой някои
          • кой     кои
          чийто чиито
Относителното местоимение който не завършва на й, но то е образувано от въпросителното местоимение кой и затова се променя по същия начин. Това се отнася както за относителното местоимение чийто, образувано от въпросителното чий, така и за всички местоимения, образувани от кой и чий (никой, ничий и т.н.).
3. С Й се пишат собствени съществителни:
Благой
Паисий
Софроний
4. С Й се пишат повелителни глаголни форми:
пея пей!
чакам чакай!
играя играй!
Й използваме и когато правим фонетична транскрипция (транскрипция) на дума, в която буквите Ю, Я стоят след гласен звук или в началото на думата: ютия [йутийа]
Кога се пише запетая пред въпросителна дума
Кога се пише запетая пред въпросителна дума
В статията главните изречения са подчертани, подчинените са изписани с удебелен шрифт, а съюзните връзки и препинателните знаци (пряко свързани с разглеждания въпрос) са оцветени в червено.
I. Пред въпросителна дума не се пише запетая.
      • Разбрах как се решава тази задача.
      • Видя ли каква рокля искам?

II. Пред въпросителна дума се пише запетая в следните случаи:
1. При поредица от подчинени изречения , въведени с въпросителни думи и разположени след главното изречение, няма запетая само пред първата въпросителна дума.
      Вчера дълго мислих как да се облека, как да се усмихна, как да погледна гостите.
Подчинените изречения поясняват  главното (Вчера дълго мислих) и отговарят на един и същи въпрос (Какво мислих?).
      Не разбрах къде отиваме, защо отиваме, кога тръгваме.
Подчинените изречения поясняват  главното (Не разбрах) и отговарят на един и същи въпрос (Какво не разбрах?).
2. Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, стои друго просто изречение, пред въпросителната дума се пише запетая.
      Цял ден се питах, ако никой не е разбрал времето и мястото, как ще тръгне екскурзията.
      Мария не знаеше, ако продължи да изостава, дали ще успее да се върне сама.
3. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обособена част, пред въпросителната дума се пише запетая.
      Децата гледаха, унесени в мислите си, как лястовичките кацаха на телеграфните жици.
      Цял ден ще гледам, заключена сама, къде ще свият гнездо двойката щъркели.
4. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая,  пред  въпросителната дума се пише запетая.
      Той тъй и не разбра, изглежда, колко струва свободата.
      Петър не знаеше, за съжаление, защо не го издадох.
5. Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обръщение, пред  въпросителната дума се пише запетая.
      Чакай ме, Дамяне, къде си се разбързал.
      Знаеш ли, Дамяна, откъде трябва да минем?
Обърни внимание на примерите в точка 2., 3., 4. и 5. В тези четири случая можем да махнем подчиненото изречение, обособената или вметнатата част, както и обръщението и изречението ще остане граматически правилно. Това е добър ориентир, когато се колебаем.
Вж.  Тест: Пунктуация ;
Кога се пише запетая пред съюза ДА
Кога се пише запетая пред съюза ДА
В статията главните изречения са подчертани, подчинените са изписани с удебелен шрифт, а съюзните връзки и препинателните знаци (пряко свързани с разглеждания въпрос) са оцветени в червено.
I. Пред съюза да не се пише запетая.
1. Не се отделят със запетая две прости изр ечения, ако второто е въведено със съюза да.
      Беше невъзможно да отидем всички.
      Няма смисъл да говорим за това.
2. Не се отделят със запетая непосредствено следващи едно след друго да-изречения, ако всяко следващо пояснява предходното.
      Още дълго ще стоиш тук да чакаш Иван да дойде.

II. Пред съюза да се пише запетая в следните случаи:
1. При поредица от подчинени изречения, въведени със съюза да и разположени след главното изречение, няма запетая само пред първия съюз да.
      Реших да се облека, да се усмихна, да вдигна глава, да погледна света в очите.
Подчинените изречения поясняват  главното (Реших) и отговарят на един и същи въпрос (Какво реших?).
       Не искаше да помисли, да разбере, да признае грешката си.
Подчинените изречения поясняват  главното (Не искаше) и отговарят на един и същи въпрос (Какво не искаше?).
2. Когато между две прости изречения, свързани със съюза да, стои  друго просто изречение, пред да-изречението  се пише запетая.
      Цял ден се опитвах, като съпоставям фактите, да разбера истината.     
      Мария искаше съчинението, което беше писала с толкова любов, да бъде оценено от всички.
3. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да, завършва с обособена част, пред да-изречението  се пише запетая.
      Цял ден се опитвах, съпоставяйки фактите, да разбера истината.            
      Мария искаше съчинението, писано с толкова любов, да бъде оценено от всички.
4. Когато първото от две прости изречения, свързани съюза да, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая,  пред  да-изречението  се пише запетая.
      Искам, първо, да ме забележи, второ, да ме погледне замечтано, трето, да припадне от вълнение.
      Обичам, изглежда, да предизвиквам хората.
5. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да, завършва с обръщение, пред  да-изречението  се пише запетая.
      Чакай, Дамяне, да вървим заедно към училището.
      Тръгнахме ние, Дамяна, да събаряме стени с голи ръце.
Обърни внимание на примерите в точка 2., 3., 4. и 5. В тези четири случая, ако махнем подчиненото изречение, обособената или вметнатата част, както и обръщението, изречението ще остане граматически правилно. Това е добър ориентир, когато се колебаем.
Кога се пише запетая пред съюзите И, ИЛИ?
Кога пишем запетая пред съюзите И, ИЛИ
В статията главните изречения са подчертани, подчинените са изписани с удебелен шрифт, а съюзните връзки и препинателните знаци (пряко свързани с разглеждания въпрос) са оцветени в червено.
I. Пред съюзите И и ИЛИ не се пише запетая.
      • Тръгваме рано сутринта и пристигаме късно вечерта.
      • Цял ден ще се разхождам в парка или ще играя с приятели.

II. Пред съюзите И и ИЛИ се пише запетая в следните случаи:
1. Когато съюзите И  или ИЛИ са повторени.
      • И да искаш, и да не искаш, правилата са си правила.
      • Или тръгваш веднага, или те оставяме тук.
Но: Тръгнахме към върха последни и настигнахме групата чак при скалите и високите дървета. В това изречение съюзът и  е употребен два пъти, но с различно значение и затова пред второто и не се пише запетая. Първият съюз и  свързва две прости изречения (сказуемите са подчертани), а вторият съюз и свързва еднородни части (изписани са с удебелен шрифт).

2. Знаеш, че ако подчинено изречение стои пред главно, то винаги се отделя със запетая (Когато стигнахме хижата, вече се смрачаваше). Същото правило важи и в случаите, когато главното изречение започва с И.
      • Ако не започнеш да работиш, и ти ще се озовеш на дъската!
Обърни внимание, че тук и  не е съюз, а внася допълнителен смисъл (и ти като другите).
Добре е винаги да помним: ако едно изречение започва с дума като ако, когато, където, който, защото, че, за да, то изречението е сложно и трябва да открием къде завършва първото просто, за да поставим запетая (Когато стигна, ще се обадя. За да успееш, трябва да се трудиш. Ако не те е страх, ела. Когато пораснеш, и ти ще караш кола.)

3. Когато между две прости изречения, свързани със съюзите И или ИЛИ, е разположено друго просто изречение, поясняващо първото, пред И, ИЛИ се поставя запетая.
      Гледахме към върха, който се мержелееше в далечината, и мълчахме.
Да помислим: • Изречението е сложно (състои се от три прости):
• Първото и второто изречение са свързани със  съюзната дума който: Гледахме към върха, който се мержелееше в далечината.
• Първото и третото изречение са свързани със съюза И:  Гледахме към върха и мълчахме.
• Второто и третото изречение не са свързани смислово и затова не могат да съществуват без първото : Който се мержелееше в далечината  и мълчахме – това не е изречение, нали?
      • Тръгваме веднага, защото закъсняваме, или оставаме тук до утре.

4. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите И, ИЛИ, завършва с обособена част, пред И, ИЛИ се пише запетая.
      Децата гледаха, унесени в мислите си, и мечтаеха.
      Днес ще уча, заключена сама, или ще спя десет часа.

5. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите И, ИЛИ, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая,  пред И, ИЛИ се пише запетая.
      Аз забравих, разбира се, и пропуснах срещата.
      Не те разбрах, за съжаление, или не се постарах.

6. Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите И, ИЛИ, завършва с обръщение, пред И, ИЛИ се пише запетая.
      Чакай ме, Дамяне, и не мърдай от тук.
      Ще тръгваш ли, Дамяна, или ще ме изчакаш?
Обърни внимание на примерите в точка 3., 4., 5. и 6. В тези четири случая можем да махнем подчиненото изречение, обособената или вметнатата част, както и обръщението и изречението ще остане граматически правилно. Това е добър ориентир, когато се колебаем.
Особена форма на съществителните имена от мъжки род
Бройна форма
ПЕТ СТОЛА или ПЕТ СТОЛОВЕ?  
НЯКОЛКО УЧЕНИКА или НЯКОЛКО УЧЕНИЦИ?
Правилно: пет стола, но няколко ученици.
1. Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат ОСОБЕНА (бройна) ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои местоимения (колко, няколко, толкова). Обърни внимание: същ. имена от м.р., означаващи лица, нямат такава форма.
 един стол (ед.ч.), много столове (мн.ч.), десет стола (особена, бройна форма) 
Вземете тези столове (мн.ч.).
Вземете десет стола (бройна форма).
Вземете няколко стола (бройна форма).
един водопад (ед.ч.), много водопади (мн.ч.),  няколко водопада (бройна форма). 
Пътят ни минава покрай много водопади (мн.ч.).
Ще минем покрай пет водопада (бройна форма). 
Покрай колко водопада ще минем (бройна форма)?
 един кон (ед.ч.), много коне (мн.ч.), сто коня (бройна форма)
Мустангите са диви коне (мн.ч.)
В този табун има сто коня (бройна форма). 
Щом ти дава само толкова коня, откажи се (бройна форма).

2. Ако местоименията колко и толкова означават неопределено множество, съществителното име се употребява с обикновената си форма за множествено число:
Колко столове! (мн.ч.) Изречението е възклицателно – не се пита за определен брой столове, а се изразява учудване, че те са неочаквано много.
Не очаквахме да видим толкова водопади (мн.ч.). Не се означава определен брой. 
Толкова коне! (мн.ч.) Изречението е възклицателно – не се означава точен брой. Можеш да сравниш – "Кажи колко искаш? Ето кажи – искам толкова коня и аз ще ти ги осигуря." В случая става дума за конкретен брой и няма значение, че този брой не е назован.

3. Бройната форма не се използва за същ. имена, означаващи лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител, писател, шофьор):
 много ученици, няколко ученици, петима ученици
Стаята беше пълна с ученици.
В стаята бяха останали няколко ученици. 
На срещата присъстваха двадесет и пет ученици и трима учители.
Тази особена форма на съществителните имена е много стара, идва от старобългарския език и се нарича мъжколична бройна форма.
.
Правопис на сложните думи
ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ
Сложни думи – Думи, образувани от две или повече основи (вж. основа на думата), свързани със съединителна гласна -о-, -е-, -и- (понякога, ако първата основа завършва на гласна, тя поема ролята на съединителна гласна).

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
1. Слято писане
Слято се пишат сложни съществителни имена, в които двете съставни думи са свързани със съединителна гласна:
      • местоположение, сладолед, водопад, високоговорител, книгопис, поркомясто, петолиние, картопритежател, верноподаник, законосъобразност, самоуважение, любознателност;
      пътепоказател, венчелистче, жизнерадост, жизнеустойчивост, земеустройство, козевъдство, своеволие, своенравие, себелюбие, лъчетерапия;
      трагикомедия, петилетка,
2.  Полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителти имена, при които при членуване се променя само втората част:
      министър-председател → минисътър-председателят
      храм-паметник → храм-паметникът
      кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката
3. Разделно пишем съчетания от съществителни имена, при които при членуване се променя първата част:
       художник импресионист художникът импресионист
       къща музей къщата музей
        съчинение разсъждение съчинението разсъждение

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от лично и фамилно име.
1. Слято писане  
        Прилагателни качествени имена на -СКИ се пишат слято и с малка буква:
      иванвазовско родолюбие;
      христоботевски плам.
2.  Полуслято                                               
      Прилагателни притежателни имена на -ОВ и –ЕВ се пишат полуслято и с главна буква за всяка част:
      Иван Вазов, Иван-Вазови разкази;
      Христо Ботев, Христо-Ботеви стихотворения.

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА, образувани от числително и съществително име:
1. Слято писане   
      едноминутен (от една минута);
      пететажен (от пет етажа);
      дванадесетгодишен (от дванадесет години).                
!НО АКОчислителното име се състои от две или повече думи (двадесет и пет, сто двадесет и пет), то прилагателното се състои от три или повече думи:
      двадесет и пет годишен;  
      сто двадесет и пет етажен.
2.  Полуслято                                               
       с малко тире (когато числителното име е написано с цифри):
      5-годишен (от пет години)
      50-градусов (от петдесет градуса)
      6-етажен (от шест етажа)
      6-степенен (от шест степени)
      2-часов (от два часа)

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА, с които се бележи приблизително количество, се пишат полуслято:
      пет-шест, сто-двеста, година-две.

НАРЕЧИЯ, означаващи обикновено неопределеност, се пишат полуслято:
      лека-полека, насам-натам, тук-там.

МЕЖДУМЕТИЯ:
      тик-так, бим-бам-бум, шушу-мушу.
Правопис на частиците по и най
1. Частиците ПО, НАЙ се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред::
прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ)
наречия (по-нагоре, най-напред)
      • Защо не се държиш по-учтиво със съучениците си?
      • Най-бързо и най-лесно ще стигнете върха по означената пътека.
      За да постигаш всичко по-лесно, гледай по-ведро на живота и не се отчайвай, най-вече  не се отчайвай!

2. Частиците ПО, НАЙ се пишат отделно пред:
съществителни имена (пó човек, най юнак);
глаголи (пó харесвам, най обичам);
някои изрази (пó към мене, пó на открито)
      • Е, добре, всички разбрахме, че си пó юнак от другите.
      • Най ме радват ръчно изработените подаръци, защото са направени специално за мен, с мисъл за мен.
      Ела пó към мене, за да могат и другите да седнат по местата си.
 В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.
Пренасяне на думи
ПРЕНАСЯНЕ НА ДУМИ
Пренасяме думата на срички. Сричката винаги съдържа само един гласен звук. Ако искаме да преброим от колко срички се състои една дума, трябва да преброим гласните: пожарогасител – 6 гласни – 6 срички; сричките се произнасят без усилие по-жа-ро-га-си-тел. Опитай се да произнесеш думата по друг начин:  пож-ар-ог-ас-ит-ел. Изисква усилие, защото не е вярно.
 Трябва да разделяме думата така, че отделните части да се произнасят с лекота (при скандиране без проблем разделяме думата на срички: го-ле-ми, мъ-нич-ки, стра-хо-вит, пра-во-ли-не-ен);
  За да разделим лесно и правилно думата на срички, трябва да я произнесем.
При пренасянето на части от думи трябва да се съобразяваме с няколко изисквания:
          1. Една съгласна между две гласни се пренася с втората гласна (вра - та, кни - га, слу - шам);

          2. Две и повече съгласни между две гласни се  разделят- поне една съгласна трябва да остане с първата или втората гласна (вест - ник или вес - тник, или вест-ник, издател - ство или издателс - тво или издателст - во);

          3.Две еднакви съгласни се разделят: пролет - та, стран - ник, съвремен - ност, под - държам;

          4. Й – когато Й се намира между две гласни, винаги се пренася с втората гласна ( ма - йонеза, ра -йон); във всички други случаи остава с първата гласна (кой - то, случай - ност, достойн - ство);

          5.Една гласна никога не се оставя сама; думата ура (у - ра) не може да се пренася, въпреки че има две срички;

          6. Ь стои винаги след съгласната, чиято мекост означава, и не се отделя от нея, както и от гласната О, която стои след Ь (Ко - льо, шо - фьор, фо - тьойл)
Употреба на пълен член
I. Членуване на думите от м.р. – Думите от м.р., в зависимост от службата им в изречението, се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък член ( или -я)
 Съществителните имена от м.р. ед.ч. се членуват с определителен член /-ът. Случаите, в които се използва определителен член -я/-ят, са посочени в т. III.

II. Употреба на пълен определителен член (-ът или -ят)
1. С пълен член членуваме подлога в изречението, неговите съгласувани определения и приложения 
Запомни: ако можем да заместим дума или словосъчетание с той, трябва да членуваме с пълен член:
 Ученикът(той) обича трудностите.
 Любознателният човек (той) обича предизвикателствата. Съгласуваното определение  на подлога любознателният према пълен член.
 Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата. Приложението на подлога градинарят приема пълен определителен член.
2. С пълен член членуваме именната част на съставното именно сказуемо и неговите съгласувани определения.
 Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.
Съществителното компютър  е членувано с пълен член, защото е част от съставното именно сказуемо (е компютърът). За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).
 Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо и ако трябва да членуваме именната част, използваме пълен член. Такива глаголи са: оказвам се, изглеждам, ставам (в значение превръщам се), казвам се, наричам се, представлявам (в значение съм).
            Иван стана най-известният фотограф в училището. (Съгласуваното определение най-известният  приема пълен член) В това изречение стана (в значение превърна се в) е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.   
 Нека да сравним: Иван стана от стола – тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозночен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.  
Да обобщим: членуваме с пълен определителен член  подлога, именната част в съставното именно сказуемо, техните съгласувани определения и приложенията на подлога.                                
Запомни: ако пред думата стои предлог (по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.
Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:
              • Учителят хареса романа → Той го хареса;
             • Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.
           Към човека гледаше само мъжът със странната шапка Към него гледаше само той.

III.  Членуване с определителен член -я, -ят
1. Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и най-често  означаващо професия, се членува с -я/-ят
 строител →  строителя    → строителят
 зъболекарзъболекарязъболекарят
леяр леяря леярят
 показател показателя показателят
Много думи завършват на -ар или -тел, но при тях  завършеците не са наставки и не означават професия Тези думи се членуват с -а/-ът.
• коментар → коментара → коментарът
• пазар → пазара → пазарът
• пастел →пастела →пастелът
            • звяр → звяра → звярът
2. С -я/-ят се членуват и 10 съществетелни имена: кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън. 
 път пътяпътят
 нокът нокътя нокътят
 лакът лакътя лакътят
3. С -я/-ят се членуват всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на  .
  тролей тролея → тролеят (Обърнете внимание, че когато думата завършва на Й, определителният член не се прибавя  направо към думата, а й се заменя с я)
  чай → чая → чаят
  случай → случая → случая
4. С -я/-ят се членуват всички прилагателни имена
           сладък  → сладкия  → сладкият
           • естествен  →  естествения → естественият
           • съвременен → съвременния → съвременният
5. С -я/-ят се членуват пълните форми на местоименията
           • мой → моя моят
           • неин → нейния → нейният
           • техен → техния → техният
6. С -я/-ят се членуват всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.
           • първи → първия  първият
           • двайсет и пети  двайсет и петия → двайсет и петият
           • сто петдесет и първи → сто петдесет и първия → сто петдесет и първият
7. С -я/-ят се членуват  причастията  в м.р. ед.ч.
           • летящ → летящия  летящият
           • дочут → дочутия  дочутият
           • чакал → чакалия  чакалият
 Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените текстове.

Частицата НЕ
ЧАСТИЦАТА НЕ
I. Частицата не се пише разделно пред глагол, деепричастие и пред минало свършено деятелно причастие (на -л), когато то изпълнява службата на сказуемо.
      • Не мога да се нарадвам на идващата пролет.
      • Не виждайки кръжащия орел, кокошката спокойно разхождаше пиленцата си.
      • Момчето не чуло съобщението.

II. Частицата не се пише слято със следващата дума в следните случаи:
1. когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим, невръстен)
2. пред съществително, прилагателно или наречие, когато с не се образува нова дума с противоположно значение ( истина неистина; приятел  неприятел; вярно   невярно; мирен  немирен; напразно   ненапразно; знаещ   незнаещ; узрял  неузрял; възпитан  невъзпитан)
3. когато думата е образувана с представка недо (недоглеждам; недовиждам; недочувайки).
Лесно можем да открием дали трябва да напишем частицата не слято или разделно, като членуваме следващата дума.
Ако думата след частицата не може да се членува в текста – пиши слято! Не е част от следващата дума: 
      • Той не можеше да разбере това недобро отношение Той не разбираше недоброто отношение;
      • Учителят се дразнеше от неслушащи ученици Учителят се дразнеше от неслушащите ученици;
     Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха Това беше недобрият пример, който те веднага усвоиха.

Ако думата след частицата не не  може да се членува в текста, пиши разделно! Не е отделна дума:
      • Тя не каза нищо (думата каза не се членува);
      • Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не може да се членува).
Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея, не могат да се членуват, но пък и обикновено не съществуват без първата част на представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки  – няма дума довиждам.

Учтива форма
УЧТИВА ФОРМА (уважителна форма) – За да изразим уважение, използваме специфични  езикови средства:
Използваме формите на личното местоимение за 2 л., мн.ч. Вие, Вас, Ви вместо ти, тебе, те
Използваме формите на показателното местоимение за 2 л., мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше, Ваши вместо твой, твоя, твое, твои
 В този случай местоименията се пишат с главна буква.
В множествено число се използват и глаголните форми на (мин. деят. прич) присъствали, били, ходили и т.н.
В единствено число са прилагателните имена и причастията на и (мин. страд. прич.); те се съгласуват по род с лицето, към което се обръщаме или за което говорим (отличен, отличена, отличено, отличени, очарована, развълнуван).
          Госпожо, разбрахме, че сте били очарована от пътуването.
          • Господин Петров, вярно ли е, че  Вие не само сте организирали събитието, но сте били и отличен  за добрата работа.
Колега, Вашето мнение  ще бъде обсъдено по-късно.
Вашето дете е наградено  в конкурса за рисунка.
С главна буква се пишат притежателните местоимения, когато са част от титли или длъжности:
Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.
Молбата е до Негово Превъзходителство.